Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Тъй като Меир бе дала на „Мосад“ заповеди да се ликвидират активистите на „Черният септември“, самата тя се превърна в цел на терористите. А за „Мосад“ това означаваше да развърже ръцете на отряда екзекутори на „Месада“ — прословутия „Кидон“.
Първият, при когото отидоха след мюнхенското изпълнение, беше представителят на ООП в Рим — Абдел Уаил Зуайтер, 38-годишен, който бе прострелян дванадесет пъти в упор, докато чакаше асансьора в блока си на 16 октомври 1972.
На 8 декември пълномощният представител на ООП във Франция, Махмуд Хамшари, 34-годишен, вдига телефона в парижкия си апартамент.
— Ало.
— Хамшари ли е?
— Да.
Буум! Екип на „Мосад“ беше монтирал експлозив в телефона: когато той вдигна слушалката и се представи, бомбата бе задействана дистанционно. Хамшари беше тежко ранен и почина месец след взрива.
В края на януари 1973 Хусейн Ал Башир, 33-годишен и формален шеф на „Палмира Ентърпрайзис“, пътуващ със сирийски паспорт, се канеше да си ляга в стаята си в хотел „Олимпик“ в Никозия. Минута по-късно мощна експлозия разби на парчета стаята заедно с Башир — представител на „Ал Фатах“ в Кипър. Убиецът просто бе изчакал Башир да загаси лампите в стаята си, а после дистанционно беше взривил експлозива под леглото му.
В памет на загиналия си другар Арафат се закле да отмъсти, но не „в Кипър, нито в Израел, нито в окупираните територии“. Това беше ясно предупреждение, че подготвя ескалация на терористичните действия по целия свят. Общо „Мосад“ ликвидира около дузина членове на „Черният септември“ в „отмъщението на Меир“.
В продължение на подетата кампания „Мосад“ започна да публикува некролози на заподозрените терористи в местния арабски печат, независимо че последните бяха все още живи. Други получиха анонимни писма, където се описваха подробности от интимния им живот, по-специално сексуалните им предпочитания, а също и съвети да напуснат града. Освен това много араби пострадаха в Европа и в Близкия изток при отварянето на писма с монтирани експлозиви в тях. Въпреки че „Мосад“ можеше да постигне същия резултат и с други средства, в „похода за отмъщение“ пострадаха и доста невинни.
Но ООП също изпращаше писма-бомби: на разни израелски представители по света, а и на по-известни еврейски дейци. Писмата носеха печати от Амстердам. На 19 септември 1972 Ами Шахори, 44-годишен, почина на място, когато отвори подобен плик. Той беше съветник по селскостопанските въпроси към израелското посолство в Лондон. Безпрецедентната бройка атентати срещу хора на „Мосад“ по онова време всъщност беше просто „бял шум“: паника по вестниците, насаждана от самия „Мосад“, за объркване на вниманието. Класически пример за това бе случилото се на 26 януари 1973, когато израелският бизнесмен Моше Ханан Ишай (по-късно обявен за катсата Барух Коен, 37-годишен) бе застрелян в една от оживените мадридски улици от терорист на „Черният септември“, когото уж бил следял. Всъщност той никого не следеше. Просто „Мосад“ искаше да накара хората да си го мислят.
Друг пример беше смъртта на сирийския журналист Кодр Кану, 36-годишен, през ноември 1972. Твърдеше се, че бил двоен агент, когото хората от „Черният септември“ застреляли на прага на дома му в Париж, защото докладвал за действията им на „Мосад“. Лъжа. Но убийството му бе представено на средствата за масова информация именно по този начин. Въпреки че много се пише за двойните агенти, в действителност такива се броят на пръсти. А и те трябва да работят като стабилни бюрократи, ако искат номерът им да мине.
През есента на 1972 Меир се опитваше да отклони вниманието на хората от ужасите на международния тероризъм и растящата изолация на страната след шестдневната война.