Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Тя помълча за миг, сякаш обмисляше нещо.
— И все пак ще трябва да я попитам. Може да е намерила хартийката и като я е сметнала непотребна, да я е хвърлила в огъня. За щастие тя не знае да чете, но има връзки с други хора, които знаят! Ха! Забравих онзи войник — изгората й! Ако е намерила писъмцето и му го е показала? Dios de mi alma!
Предположението изглеждаше много мъчително, защото сърцето на дамата затуптя по-силно, а дишането й стана по-бързо и приветливо.
— Това би било ужасно — продължи тя, — би било най-лошото, което може да се случи! Този войник не ми се харесва … изглежда подъл и лукав; чувах, че бил негодяй, и все че е любимец на коменданта. Не дай боже да му е попаднало писмото! Не бива да губя време! Трябва да повикам Виченца и да я разпитам. е
Тя отиде до парапета към вътрешния двор.
— Виченца! Виченца!
— Да, сеньорита — отговори един глас откъм къщата.
— Ела горе! Ела горе!
— Да, сеньорита.
— По-скоро! По-скоро!
Една девойка в къса яркоцветна нагуа и бяла блузка без ръкави, излезе навън и тръгна по стълбата, която водеше към покрива.
Тя беше — полуиндианка, полуиспанка, както личеше от мургавата й кожа. Не беше грозна, но в изражението й имаше нещо, което изключваше каквато и да е добродетел, почтеност или приветливост. Това изражение беше смесица от злоба и лукавство. Държането й беше също предизвикателно и нахално като на човек, извършил всеизвестно престъпление и станал поради това безогледно дързък. Това държане бе започнало неотдавна и господарката й го бе забелязала заедно с другите промени.
— Какво желаете, господарке?
— Загубила съм една хартийка, Винченца. Сгъната беше надлъж, не като писмо, ей така.
Тя подаде на девойката една хартийка, сгъната като изгубената.
— Виждала ли си такова нещо?
— Не, сеньорита — беше незабавният, готов отговор.
— Да си я измела или да си я хвърлила в огъня? Тя изглеждаше съвсем незначителна и всъщност не е много важна, но на нея имаше някакви модели, които исках да прерисувам. Мислиш ли, че е унищожена.
— Не зная, сеньорита; зная само, че аз не съм я унищожила, нито съм я измела, нито съм я хвърлила в огъня. Не бих направила такова нещо с никаква хартия, защото не зная да чета и се боя да не унищожа нещо важно.
И да беше, и да не беше вярна втората част на казаното, метиската знаеше, че първата част беше съвсем вярна. Тя не бе унищожила хартийката — не бе я мито измела, нито изгорила.
Тя отговори с невинно простодушие и лек оттенък на гняв, сякаш не й бе много приятно, че я подозират в небрежност.
От отговора на господарката не пролича дали е забелязала този гняв; тя показа само, че е доволна.
— Няма значение — каза тя — свободна си, Виченца.
Девойката си тръгна с намусено изражение. Когато главата й се изравни с горния край на стълбата, тя се обърна към господарката си, която беше гърбом към нея, и я изгледа с презрително свити устни и сатаминска усмивка. Те доказваха, че Виченца знае за изгубената хартийка много повече, отколкото бе признала преди малко.
Каталина гледаше пак залязващото слънце След няколко мига то ще изчезне зад снежния хребет на планината. Още няколко часа … и ще настъпи блаженият миг!
Робладо седеше както и по-рано в своята казарма. Както и по-рано, на вратата се почука леко. Той извика, както и по-рано:
— Кой е?
И чу отговор:
— Аз!
Позна, както и по-рано, гласа и заповяда на дошлия да влезе. Както и преди, беше войникът Хосе, който се приближи към офицера с раболепен поздрав и поклон.
— Е, Хосе, какво ново?
— Само това — отговори войникът, като подаде една сгъната надлъж хартийка.
— Какво е това? — запита Робладо и добави веднага: — От кого?
— Господин капитанът ще разбере по-добре от мене, защото аз не зная да чета, но хартийката е взета от сеньоригата и прилича на писмо. Сеньоритата го е получила от някого, когато е била на черква вчера сутринта; така мисли Виченца, защото е видяла да го чете, щом се върнала от утринна. Виченца мисли, че онази девойка Хосефа го е донесла от горния край на долината, но господин капитанът ще разбере по-добре.
Робладо не изслуша и половината от приказките му, защото поглъщаше жадно съдържанието на писмото. Щом го дочете, той скочи от стола като убоден и започна да се разхожда възбудено из стаята.
— По-скоро, по-Скоро, Хосе! — извика той. — Изпрати Гомес тука! Не казвай никому нищо! Бъди готов… и ти ще ми трябваш! Веднага изпрати Гомес! Тръгвай!
Войникът поздрави не така раболепно, защото бързаше, и изхвръкна от стаята