Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

Всъщност вие не сте видели истинската фасада на дон Амбросиевия дом, ако под фасада се разбира най-красивата страна на сградата. Мексиканецът обръща много малко внимание на външния вид на жилището си. Само от двора, от патиото, може да видите фасадата, гдето собственикът е проявил вкуса си, и която е често пъти и величествена, и изящна.

Да минем през главния вход и да влезем в двора. Когато почукаме или позвъним, вратарят ни пуска през една вратичка, която е част от вече описания главен вход. Минаваме през засводена пътека, сагуана, която пресича сградата в цялата й ширина, и излизаме на двора. Оттук виждаме истинската фасада на къщата.

Самият двор е постлан с цветни тухли в шахматен ред. В средата има водоскок и хубаво украсено корито. Наоколо ще видите няколко добре подкастрени дървета в големи саксии, за да не развалят с корените си настилката. Около този двор са входовете на отделните помещения; някои от тях имат прозорци със стъкла и красиви завеси. Трите страни на този вътрешен двор се заемат от салона, трапезарията и спалните, а кухнята, килерът, хамбарът, конюшнята и навесът за колата заемат останалата част от двора.

Остава да се спомене още една важна част от този дом — асотеата или покривът. Там се отива по еокалера с каменни стъпала. Покривът е плосък и як, изграден от цимент, който не пропуска дъжд. Заобиколен е от всички страни с парапет, толкова висок, че не закрива гледката към околността, а същевременно запазва обитателите от натрапчивите погледи на минувачите. Когато слънцето залезе или е в облак, асотеата е много приятно място за разходка; а за да бъде още по-приятна, асотеата на дон Амбросио бе подредена като цветна градина. Около парапета бяха наредени разкошни гледжосани саксии с редки цветя; зелените клони и ярките цветчета, които се подаваха над парапета, бяха прекрасна гледка за този, който гледа оградата отвън.