Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Отвори я предпазливо, мина другата част на пътеката излезе на открито. Като вървеше все в сянката на дръвчетата и храстите, тя стигна до горичката в дъното на градината. Тук се поспря за миг, понадникна между стволовете на дърветата, огледа откритата полянка към горичката, гдето бе спрял Карлос.
Не се виждаше нищо освен очертанията на самата горичка; скритият в сянката мъж в тъмно облекло не можеше да се познае от такова разстояние.
Тя постоя малко, после се плъзна между дърветата и в следния миг беше вече в средната, най-висока част на моста срещу малката вратичка. Тук пак се спря, извади изпод наметката си бяла батистена кърпичка, вдигна я високо и я размаха.
Наоколо беше пълно със светулки, които святкаха пред тъмния фон на гъсталака; но те не й попречиха да съзре по-ярко светване, като пламване на кибритена клечка, което се появи между тях. То беше отговор на нейния сигнал!
Тя прибра кърпичката, извади малък ключ и го пъхма в ключалката. Това стана за миг, после отвори вратата, отдръпна се в сянката на горичката и зачака.
И в мрака дори очите й светнаха с пламенна любов, когато зърнаха сянката на мъжа, който тръгна пеша откъм храсталака към моста. Той беше за нея най-скъпият човек в Света; и тя чакаше наближаването му с пламнали страни и сърце, изпълнено с радостен трепет.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Затварянето на някаква врата, когато се бе върнала по пътеката, не беше плод на въображението й. В същия миг действително се бе затворила врата — към спалните на прислужничките. Ако бе избързала, Каталина би могла да забележи една сянка, която изтича през вътрешния двор и влезе през скръцналата врата. Но тя бе закъсняла. Вратата беше вече затворена и всичко бе утихнало. „Може само да ми се е счуло така“ — помисли Каталина
Не бе й се счуло. Щом семейството се прибра да почива, вратата на Каталина бе поставена под наблюдение. Едно око следеше през всичкото време светлинната ивица между завесите на стъклената врата — окото на Виченца.
Рано привечер девойката поиска разрешение да излезе за малко. Позволиха й. Тя отсъствува около един час. Придружена от войника Хосе, отиде да се срещне с Робладо. На тази среща уговориха всичко.
Виченца трябваше да наблюдава господарката си в къщи и да я проследи до мястото на срещата. Като разбере где е то, трябваше да се върне колкото може по-бързо при Робладо, който определи где ще я чака, за да отведе нето и войниците при влюбените. Това беше, според Робладо, най-сигурният план за действие, той бе взел съответните мерки.
Спалнята на Виченца беше срещу спалнята на Каталина, а вратите на двете стаи бяха точно една срещу друга. Девойката видя през ключалката, че светлината угасва и сеньоритата се промъква през вътрешния двор. Тя я дочака да тръгне по пътеката към градината, после отвори тихо своята врата и се плъзна подир нея.
Когато сеньоритата беше вече успяла да отключи голямата градинска порта, метиската надничаше зад стената в началото на пътеката; щом чу, че господарката се връща — предупредена от стъпките й, — подлата съгледвачка се стрелна обратно в стаята си и затвори вратата.
Мина известно време, преди да се осмели да излезе пак, защото ключалката не можеше да й помогне сега. Все пак тя не отделяше окото си от нея и като видя, че господарката й не се връща в стаята си, предположи, че трябва да е продължила към градината. Виченца отвори пак тихо вратата, измъкна се навън, отиде на пръсти до пътеката и надникна. Не беше вече тъмно. Вратата беше отворена. Луната грееше и осветяваше целия път. Ясно беше, че сеньоритата е излязла оттам и е вече в градината.
Дали е в градината? Метиската си припомни мостчето; тя знаеше, че господарката й има ключ от неговата вратичка и я използува често и денем, и нощем. Може да е минала мостчето и да е излязла на поляната. Тогава Виченца може би не ще успее да открие в каква посока е тръгнала и ще провали целия план!
Докато тези мисли минаха набързо през ума и, девойката изтича по пътеката, после се сниши и тръгна колкото е възможно по-бързо по малката пътека към моста.
Като не Видя никого между овощните дървета и лехите с цветя, тя започна да се отчайва; но гъстата горичка в дъното на градината я насърчи, то беше подходящо място за среща, дори превъзходно за такава цел, както опитната метиска много добре знаеше.
Приближаването до тази горичка беше трудно. Между нея и цветните лехи имаше открита зелена морава. Всеки можеше да забележи от горичката кой отива нататък, особено в такава лунна нощ. Метиската разбра това, спря се и започна да обмисля как да се приближи.