Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

В Мексико няма такива сгради, нито подобни тям. Архитектурата в тази страна е в съвсем еднообразен стил — еднаква от крайния север до крайния юг на хиляди мили ширина; по-малките къщи — бедняшките ранчи — се различават съобразно трите вида климат, зависещ от височината над морското равнище; горещ, умерен и студен. В топлите крайбрежни области и в някои по-ниски долини във вътрешността ранчото е лека постройка от тръстика и колове, покрита с палмови листа. По високите долини или плата — гдето, забележете, живее по-голямата част от населението, ранчото е построено по общо правило от кирпич. В гористите склонове на по-високите планини то е дървена сграда, дървена хижа с широки надвиснали стрехи и дъсчен покрив, съвършено различна от дървената хижа на американските горяни, много по-спретната и живописна от нея.

Това за ранчите; при тях има все пак известно различие в стила. Не е така с къщите на богатите. Те са напълно еднакви по протежение на тридесет градуса географска ширина — от единия до другия край на Мексико; а може да Добавим и из цяла Испанска Америка. Ако се забележи тук-там някакво хрумване в строежа, при разпитване ще установите, че собственикът е чужденец — англичанин, притежател на мини, шотландец — фабрикант, или германец — търговец.

Тези бележки важат само за полските сгради. В селцата се наблюдава същият стил с много леки изменения; но в големите градове, при все че някои черти се запазват, има известно приближаване към архитектурата на европейските и главно, разбира се, на испанските градове.

Домът на дон Амбросио се различаваше твърде малко от общия вид на полските богати къщи. Имаше същия външен изглед на затвор, крепост, манастир или изправителен дом — каквото ви харесва; но този изглед бе значително прояснен от особената мазилка на стените в широки, редуващи се отвесни ивици червено, бяло и жълто. Това подреждане на светли багри е съвсем ориенталско и развеселява гнетящата външност на мексиканските сгради. Тази мода е всеобщо възприета в някои части на страната. В очертанията няма никакви особености. Ако застанете на улицата срещу сградата, ще видите дълга стена с широка врата почти по средата и с три-четири безредно оставени прозорци. Те са препречени с отвесни железни пръчки. Ни един прозорец няма рамка или стъкло. Входът се затваря с тежка дървена врата, здраво заключена и залостена с желязо. Фасадата има само един етаж, но от нея започва парапет на половин човешки ръст над покрива, така че сградата изглежда по-висока. Понеже покривът е плосък, отдолу не се забелязва, че там има парапет. Погледнете ъглите в двата му края — те не се стесняват нагоре, такова нещо е непознато за описваните от нас къщи. Ще видите само нова стена, висока колкото парапета, която отива назад; а като стигнете до другия й край, ще видите още една, която затваря четириъгълника.