Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
Обърна се отново към командното табло, напълно разсънен, и се опита да включи всички уреди наведнъж.
Но това бе безполезен рефлекс. Дори и с преките команди щяха да са му нужни най-малко петнайсет минути, докато изведе системите на изтребителя от студения им покой и ги приведе в някаква по-сериозна готовност за полет, да не говорим за битка. Ако пришълците бяха неприятели…
С реактивните двигатели за спешни случаи той извъртя леко изтребителя към приближаващия се кораб. Екраните и радарите отново заработиха и потвърдиха това, което вече бе установил със собствените си очи: посетителят бе средно голям, овехтял на вид корелиански товарен кораб. Силите на Империята обикновено не използваха подобни машини, а и по корпуса му не личаха имперски обозначения.
И все пак бе много малко вероятно да е обикновен товарен кораб. Може би бе пират? Присегна се със Силата, за да достигне съзнанието на екипажа. Арту изпиука и той погледна към екрана на компютъра.
— Да, вече го забелязах. Но и един обикновен товарен кораб може да намали скоростта си по този начин, ако е празен. Защо не направиш бърз анализ на показанията на радара, виж дали ще забележиш някакви оръдия.
Дроидът изпиука в потвърждение и Люк набързо провери данните на другите уреди. Мощността на главното лазерно оръдие вече бе наполовина, а на основния двигател — почти наполовина от цикъла за подготовка за полет. А премигващият сигнал на предавателя показваше, че има съобщение.
Люк пое дълбоко въздух, за да се успокои, и го включи на приемане.
— …нужда от помощ — говореше студен женски глас. — Повтарям: неидентифициран изтребител, тук е товарният кораб „Волният Карде“. Имате ли нужда от помощ?
— „Волният Карде“, говори изтребител на Новата република АА-589 — представи се Люк. — Да, имам нужда от помощ.
— Прието, изтребител — отговори тя. — Какъв е проблемът?
— Хипердвигателите — каза той, следейки внимателно другия кораб, който продължаваше да се приближава.
Преди малко Люк се бе извъртял, за да застане точно срещу него, но другият пилот бе отговорил с леко изместване от предишната си посока и „Волният Карде“ вече не беше на една линия с лазерите на изтребителя. Може би беше проява на предпазливост, но имаше и други възможни обяснения, — изгубих и двата компресора. Кожухът им е напукан, а сигурно има и други повреди. Не ми се вярва да имате няколко излишни?
— За кораб с такъв размер — не — жената млъкна, но след малко продължи: — Може да дойдете на борда и ще ви свалим някъде по пътя.
Люк се присегна със Силата, опитвайки се да разбере смисъла, който се криеше зад думите. Но дори в тях да имаше измама, не можа да я долови. Нямаше обаче друг избор.
— Звучи добре. Има ли някакъв начин да вземете и кораба ми?
— Не ми се вярва да можете да си позволите нашите цени за превоз — сухо отговори жената. — Ще попитам капитана, но не се надявайте много. Ще трябва да ви вземем на буксир, хангарите ни са претъпкани.
Люк стисна устни. Натоварен докрай кораб не можеше да си позволи маневрата за намаляване на скоростта, на която му бе обърнал внимание Арту. Или го лъжеха, или нормалната на външен вид двигателна система бе претърпяла цялостни и изключителни подобрения. Това означаваше, че „Волният Карде“ е контрабандист, пират или маскиран военен кораб. А Новата република не разполагаше с маскирани военни кораби. Отново прозвуча гласът:
— Ако останете в това положение, изтребител, ние ще се приближим достатъчно, за да пуснем енергиен проход. Или предпочитате сам да дойдете при нас със скафандър.
— С енергийния проход ще стане по-бързо — отговори Люк и реши да провери думите й. — Не ми се вярва някой от нас да има основателна причина да бъде тук. Как така минахте насам?
— Можем да поемем съвсем малко багаж — пренебрегна тя въпроса му. — Предполагам, че ще искате да вземете със себе си и космическия си робот.
Дотук с проверката.
— Да, ако е възможно — отговори той.
— Добре, в такъв случай е уредено. Капитанът определи таксата за превоз на пет хиляди.
— Разбрано — каза Люк и се освободи от колана.
Той бръкна в нишата, извади шлема и ръкавиците си и ги пъхна в предния джоб на пилотския си костюм, откъдето лесно можеше да ги извади. Енергийният проход бе относително стабилен, но винаги можеше да го сполети нещастен случай. А и ако екипажът на „Волният Карде“ се надяваше да получи лесно един изтребител, изключването на енергийния проход по средата на маневрата беше най-простият и подъл начин да се освободят от него.