Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Може би е по-добре да отидем с въздушната шейна — каза тя.
Когато се приближиха до него, Чубака изръмжа нещо.
— Тя искаше да разгледа града отдолу — каза Ралра. — Вече сме готови да тръгваме.
Чубака отново изръмжа недоволно, но сложи на рамото си лъка и без повече коментари тръгна напред към шейната, спряна на двайсетина метра по-напред. Ралра и Лея го последваха, а последен вървеше Салпорин. Лея вече бе забелязала, че къщите и другите сгради започват веднага зад сплетените клони без нищо по-съществено от няколко преплетени лиани между тях и празното пространство. Ралра бе обяснил, че прилепналите до ствола къщи се смятат за най-престижни, значи може би тези на ръба принадлежаха на най-богатите представители на средната класа. Тя разсеяно погледна към най-близката от тях и надникна през прозореца. Иззад сенките се мярна лице…
— Чуй! — задъхано извика тя.
Посегна към бластера, обаче лицето вече бе изчезнало. Но тя мигновено бе разпознала изпъкналите очи, здравата челюст и сивата кожа. Чубака веднага притича до нея, в ръцете си вече държеше готовия за стрелба лък.
— Ей там имаше едно от онези създания, които ни нападнаха на Бимисаари — обясни Лея и се присегна с джедайските си умения, но не улови нищо. — На онзи прозорец — добави тя и посочи с бластера. — Точно там беше.
Чубака изрева някаква заповед, прикри я с туловището си така, че да бъде между нея и къщата, и бавно започна да я избутва назад, лъкът му се поклащаше. Ралра и Салпорин вече бяха до къщата, в ръцете си държаха измъкнати отнякъде неприятни на вид ножове. Застанаха от двете страни на вратата и Чубака стреля.
Някъде откъм центъра на града долетя рев — протяжен вой на гняв и тревога, който се заблъска в стените на сградите и в огромните дървета. Ралра и Салпорин изчезнаха вътре, но викът бе подет от други гласове и така се засили, че сякаш половината град вече крещеше. Лея се притисна към покрития с козина гръб на Чубака, потръпвайки от очевидната свирепост на вика, който й напомняше за пазара в Бимисаари и реакцията на тълпата при кражбата на бижутата. Само че тук нямаше малки и симпатични облечени в жълто бимианци, а огромни силни уукита.
Ралра и Салпорин излязоха от къщата, отпред вече се бе събрала огромна тълпа, на която Чубака обърна не повече внимание, отколкото на вика. тъй като погледът му заедно с лъка бе насочен към къщата. Двамата му приятели също пренебрегнаха тълпата и изчезнаха от двете страни на къщата. Върнаха се много бързо с изражението на ловци, чиято плячка им се е изплъзва.
— Там беше — настоя Лея, когато те застанаха до нея и Чубака. — Видях го.
— Може да си права — каза Ралра и прибра ножовете в скритите кании под портупея. Салпорин, който все още наблюдаваше къщата, държеше своите готови. — Не намерихме обаче никаква следа.
Лея прехапа устни и се огледа внимателно. Наблизо нямаше други къщи, в които нападателите можеха да се скрият, без тя и Чубака да ги видят. От тази страна нямаше никакво прикритие, а от другата бе краят на града.
— Отвъд ръба — внезапно се досети тя. — Така е било. Спуснал се е надолу с катераческа екипировка или го е чакала въздушна шейна.
— Не ми се вярва — мина край нея Ралра. — Но е възможно. Ще се спусна с кабинката и ще се опитам да го открия.
Чубака протегна ръка да го спре и изръмжа.
— Прав си — призна с нежелание Ралра, — твоята безопасност, Леяорганасоло, е най-важна в този момент. Ще те заведем на сигурно място и след това ще се опитаме да разберем какво се е случило.
В безопасност. Лея погледна къщата и я побиха тръпки. Чудеше се дали някога отново щеше да се почувства в безопасност.
ГЛАВА 18
Рязкото пиукане, което идваше някъде от много далеч, извади Люк от безпаметния сън.
— Добре, Арту, буден съм — изморено прошепна той и потърка очи с ръка. Кокалчетата на пръстите му удариха визьора на шлема и от удара част от мъглата, все още обвиваща съзнанието му, се разпръсна. Не си спомняше точните обстоятелства, при които бе потънал в хибернационен транс, но имаше смътното предчувствие, че дроидът го бе изкарал от него твърде рано. — Какво става? — опитваше се да си спомни каква точно беше задачата на дроида.
Пиукането премина в нетърпеливо бръмчене. Люк все още се опитваше да фокусира погледа си. Поиска да види превода върху екрана, но за негова изненада екранът бе изцяло тъмен. Както и всички останали дисплеи. Изведнъж си спомни всичко. Беше хванат в капан някъде в дълбокия космос и уредите на изтребителя не работеха, с изключение на енергийния генератор за Арту и функциониращите на минимален режим животоподдържащи системи за самия него. А Арту трябваше да се занимава с намотката на нова антена за векторния предавател. Размърда леко схванатия си врат, извърна се към дроида, чудейки се какъв беше проблемът. Мускулите му потръпнаха от изненада. Към тях се спускаше кораб.