Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
Кардиналът се изтъкваше като образец на възнаградена лоялност. Но за Роберто на този етап положително не идеше реч за награди. Кардиналът му бе открил едно приключение, нови хоризонти, и му бе влял една житейска мъдрост, чието непознаване навярно му бе отнемало дотогава чуждото признание. Може би беше добре да приеме поканата на съдбата, която го отдалечаваше от неговите мъки. Колкото до другата покана, онази отпреди три вечери, всичко му се беше прояснило, докато кардиналът подхващаше словото си. Ако някой Друг се бе замесил в съзаклятие, а всички вярваха, че е той, то някой Друг положително бе съзаклятничил, за да внуши на Нея фразата, която го бе изтерзала от радост и влюбила от ревност. Твърде много Други помежду него и действителността. Тогава толкова по-добре да се усамоти по моретата, където можеше да обладава възлюблената по единствения начин, който му бе даден. Най-сетне съвършенството на любовта не е да бъдеш любен, а да бъдеш Любящ.
Подгъна коляно и каза:
— Ваше Високопреосвещенство, аз съм ваш.
Или поне така би ми се искало, тъй като не ми изглежда пристойно да му издействам открит лист, който да гласи: „C’est par mon ordre et pour le bien de l’état que le porteur du présent a fait ce qu’it a fait.“126
18.
Нечувани Чудатости
Ако и Дафна като Амарилида беше изпратена в търсене на el punto fijo, тогава Натрапникът беше опасен. Роберто знаеше вече за глухата борба между европейските държави за домогването до тази тайна. Трябваше да се подготви много добре и да вложи цялата си хитрост. Очевидно Натрапникът бе действал в началото на нощта, после се бе движил на открито, когато Роберто бе започнал да будува, макар и в кабината, през деня. Трябваше може би да обърка плановете му, да му внуши, че спи денем, а нощем бодърства? За какво ли онзи щеше да промени привичките си. Не, трябваше по-скоро да осуети всяка негова предумисъл, да го разколебае в собствените му намерения, да го накара да вярва, че спи, когато будуваше, и да спи, когато онзи вярваше, че будува…
Трябваше да се опита да си представи какво онзи мислеше, че той мисли, или какво мислеше, че той мисли, че онзи мисли… Досега Натрапникът беше неговата сянка, сега Роберто трябваше да стане сянката на Натрапника, да се научи да следва по дирите оногова, който вървеше по неговите. Но взаимното дебнене не би ли могло да продължи до безкрай, единият да се промъква по някоя стълба, докато другият се спуска по противоположната, единият да е в трюма, докато другият слухти на юта, другият да се втурва на долната палуба, докато единият се провира отвън покрай фалшбордовете?
Всеки човек с разсъдък би решил веднага да продължи изследването на останалата част на кораба, но да не забравяме, че Роберто не беше вече с разсъдъка си. Беше се поддал отново на ракията и си внушаваше, че го прави, за да събере сили. На един мъж, комуто любовта бе вдъхвала винаги очакване, този непентес127 не можеше да вдъхне решителност. И така, пристъпваше едва-едва, мислейки се за мълния. Вярваше, че прави скок, а напредваше пълзешком. Още повече че все така не се осмеляваше да излезе на открито през деня, а се чувстваше силен нощем. Но нощем беше пил и се мъкнеше като повлекан. Та тъкмо това искаше неговият враг, казваше си на сутринта. И за да набере смелост, се залепяше за канелката.
Във всеки случай на петия ден привечер реши да се впусне из онази част на трюмовете, където още не беше стъпвал, под склада с провизиите. Проумяваше, че на Дафна беше търсено максимално използване на пространството и между втората палуба и трюма бяха натъкмени гредореди и фалшиви катове, за да се отворят помещения, свързани с паянтови стълбички; беше влязъл в шахтата на такелажа, препъвайки се в рула въжета от всякакъв род, още просмукани с морска вода. Слезе още надолу и се озова в secunda carina128 посред разни сандъци и денкове.
Там намери още храна и още бурета със сладка вода. Трябваше да се зарадва, но го направи само защото така можеше да продължи своя лов до безкрай, с удоволствието да го протака. Което е удоволствието на страха.
126
C’est par mon ordre… (фр.) — „Приносителят на настоящето е извършил всичко по моя заповед и за благото на държавата“, цитат от Тримата мускетари на Ал. Дюма (текстът на „открития лист“, който Ришельо дава на Миледи). Превод на Йордан Павлов. — Б.пр.
127
Непентес — според вярванията на древните гърци чудодейно питие, което успокоява или прогонва унинието, тъгата, болката. — Б.пр.
128
Secunda carina (лат.) — двойно дъно. — Б.пр.