Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Всичко това стана възможно благодарение на връзката й с прехвърлящия средна възраст английски вдовец, пенсиониран от Скотланд Ярд, за да стане шеф на Управлението по колониалните въпроси в Хонконг. На шейсет и седем години Ян Балантайн бе приел факта, че кариерата му в Скотланд Ярд е приключила, но не и използването на професионалните му умения. Беше изпратен в Далечния изток, където отърси местния разузнавателен отдел от полицията и спокойно сформира една максимално ефективна организация, която знаеше повече за подземния свят на Хонконг от която и да било друга агенция на територията, включително МИ-6. Кетрин и Ян се бяха срещали на онези скучни обеди, изисквани от консулския протокол, и след дълъг разговор, изпълнен с остроумия и преценка на своя партньор, Балантайн се беше навел напред и казал просто: „Мислиш ли, че все още имаме сили да го направим, старо момиче?“
— Да опитаме — беше му отговорила тя.
Опитаха. И много им хареса. Ян влезе като постоянен гост в живота на Стейпълс без някакъв сериозен ангажимент. Те се харесваха и това беше достатъчно.
И Ян Балантайн тъкмо беше отрекъл всичко, което заместник държавният секретар Едуард Макалистър беше казал на Мари Уеб и нейния съпруг в Мейн. В Хонконг нямаше човек на име Яо Минг, а безпогрешните му източници в Макао го бяха уверили, че не е имало никакво двойно убийство — на жената на човек от Тай Пей и на контрабандист на наркотици в хотел „Лисабон“. Такива убийства не е имало от оттеглянето на японските окупационни сили през 1945 г. Срещали се многобройни намушквания и десетки огнестрелни рани около масите в казината, както и доста смъртни случаи в хотелските стаи, причинени от свръхдози наркотици, но не и такъв инцидент, описан от информатора на Стейпълс.
— Планина от лъжи, скъпа моя Кети — каза Ян. — С каква цел, не мога да ти кажа.
— Източникът ми заслужава доверие, скъпи. На какво ти мирише цялата тая работа?
— На гнило. Някой е поел голям риск за осъществяването на още по-голяма цел. Разбира се, той самият се прикрива, човек може тук да си купи всичко, включително и мълчание. А цялата тази история е пълна измислица. Нещо друго имаш ли да ми кажеш?
— Предположи, че всичко води към Вашингтон, а не към Великобритания.
— Тук не съм съгласен. За да се стигне чак дотам, Лондон също трябва да бъде замесен.
— Не е никак логично.
— От твоя гледна точка, Кети. Не познаваш тяхната. Мога да ти кажа, че този маниак Борн ни държи всички в много неизгодно положение. Една от жертвите му е човек, за когото никой няма да обели дума. Дори аз няма да ти кажа, скъпа моя.
— Ще ми кажеш ли, ако ти поднеса още информация?
— Вероятно не, но опитай.
Стейпълс седна на бюрото и обмисли думите му.
„Една от жертвите му е човек, за когото никой няма да обели дума.“
Какво искаше да каже Балантайн? Какво изобщо ставаше? Защо бивш канадски икономист се оказа в центъра на разигралата се драма?
Въпреки всичко тя беше в безопасност.
Посланикът Хавиланд с чанта в ръка устремено влезе в офиса на „Виктория Пийк“ и Макалистър скочи от стола си, за да го освободи за своя началник.
— Стой където си, Едуард. Какви новини имаш?
— Страхувам се, че никакви.
— Господи, само това не исках да чуя!
— Съжалявам.
— Къде е умствено изостаналият кучи син, който позволи всичко това да се случи?
Макалистър пребледня, а майор Лин Уенцзу, когото Хавиланд не беше забелязал, стана от канапето, облегнато на черната стена.
— Аз съм умствено изостаналият кучи син, китаецът, който позволи всичко това да се случи, господин посланик.
— Няма да се извиня — каза Хавиланд, като се обърна. — Вашите вратове се опитваме да спасим, не нашите. Нас ще ни бъде, а вас няма.
— Нямам привилегията да ви разбирам.
— Вината не е негова — запротестира заместник-секретаря на Държавния департамент.
— А ваша ли е? — изкрещя посланикът. — Бяхте ли отговорен за нейната охрана?
— Отговорен съм за всичко тук.
— Това е много християнско от ваша страна, мистър Макалистър, но ние не четем пасаж от Светото писание в неделното училище.
— Отговорността беше моя — намеси се Лин. — Аз приех задачата и се провалих. Казано просто, жената ме надхитри.