Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Бум, бум, бум, бум…
Мистър Сандман, изпей ми една песен.
Бум, бум, бум, бум…
О, Мистър Сандман…
Бяха весели, но без да бъдат необуздани. Друга група туристи, по говора им личеше, че са немци, насърчаваха американците и в края на песента изръкопляскаха.
— Gut!
— Sehr gut!
— Wunderbar!
— Danke, meine Herren. — Американецът, стоящ най-близо до Джейсън, направи поклон на немците. Завърза се кратък приятелски разговор между двете групи, немците говореха английски, а американците им отговаряха на немски.
— Това ми напомня за дома — каза Борн на човека до него.
— Я, сънародник! Тоя песничка се отнася и за теб, приятел. Някои от тези стари парчета са страхотни, нали? Кажи, от групата ли си?
— Коя група?
— „Хъниуел-Портър“ — отговори мъжът, назовавайки нюйоркска рекламна агенция.
— Не, страхувам се, че не.
— Не си мислех така. Само около трийсет души сме заедно с австралийците и мислех, че познавам всички. Ти откъде си? Името ми е Тед Мадър и съм от Лос Анджелис.
— Аз съм Хауърд Крюет, учител от Бостън.
— О, нека ти покажа човек от твоя край. Хауърд, представям ти Бинтаун Бърни. — Мадър се поклони отново, този път на човек, отпуснат назад в стола си до прозореца. Беше със затворени очи и отворена уста. Очевидно беше пиян, а на главата му имаше килната бейзболна шапка. — Недей да му говориш, няма да те чуе. Бърнард Мозъка работи в нашия офис в Бостън. Трябваше да го видиш преди три часа, облечен в костюм „Дж. Прес“, с раирана вратовръзка, показалка в ръка и около дузина диаграми, които само той разбира. Е, това е последната ни вечер тук.
— Утре тръгвате обратно?
— С вечерния полет. Така ще имаме време да се възстановим.
— Защо избрахте Макао?
— Пристрастие към хазарта. Ти почитател ли си?
— Мисля да опитам. Господи, тая бейзболна шапка на „Ред Сокс“ ме изпълва с носталгия! „Ред Сокс“ могат да спечелят шампионата, а до това пътуване не съм пропуснал нито една тяхна среща!
— А пък аз се съмнявам, че на Бърни ще му липсва тази шапка! — Рекламният агент се засмя, наведе се и издърпа шапката от главата на Бърнард Мозъка. — Заповядай, Хауърд, сложи си я. Ти я заслужаваш!
Корабът застана на пристана. Борн слезе и мина през емиграционната служба заедно с момчетата от „Хъниуел-Портър“ като един от тях. Докато слизаха по стръмната циментова стълба, водеща към облицованата с афиши чакалня, Джейсън, дръпнал козирката на шапката си ниско, забеляза човек, застанал до лявата стена. Държеше в ръката си снимка и изучаваше лицата на пристигащите. Борн знаеше, че лицето на снимката е неговото. Изсмя се на една от забележките на Мадър, докато придържаше Бърни от едната страна.
„Удобният случай ще се предостави. Използвай момента.“
Улиците на Макао бяха почти толкова ярко осветени, както и тези на Хонконг, но онова, което липсваше, беше усещането за премного хора, струпани на минимална площ.
Джейсън се отдели от групата на „Хъниуел-Портър“ и намери такси, чийто шофьор сигурно беше тренирал, наблюдавайки състезанията за Голямата награда. Закара го до казиното „Кам Пек“ въпреки възраженията си.
— За вас „Лисабон“, не „Кам Пек“! „Кам Пек“ за китайци! Dai sui! Fan tan!
— „Кам Пек“, cheng nei — каза Борн, като прибави „моля“ на кантонски.
Казиното беше тъмно. Въздухът бе влажен и мръсен, а виещият се цигарен дим около лампите — сладникав и остър. Той отиде до бара, взе високо столче и седна. Наведе се към бармана и му заговори на китайски, като бейзболната шапка хвърляше сянка върху лицето му. Поръча си питие и когато то дойде, той остави на бармана щедър бакшиш в хонконгски пари.
— Mgoi — каза облеченият в бяла престилка мъж, като изказваше благодарността си.
— Huo — каза Джейсън и помаха с ръка.
„Отнасяй се с хората любезно и създай контакт възможно най-бързо. Особено ако си на непознато място, където може да се появи враждебност.“
Той се завъртя на стола и погледна към масите. Очите му се спряха на онази, до която се полюшваше табелка с цифрата 5. Отново се обърна към бара и извади от джоба си бележник и писалка. Откъсна една от страниците и на нея написа телефонния номер на хотел в Макао, който беше запомнил от списанието „Вояджър“, което раздаваха на кораба. Написа име, за което се сещаше само в случай на нужда, и прибави следното: „Не съм приятел на Карлос.“
Смъкна чашата си под нивото на бара, разля съдържанието и поиска от бармана второ. Този път той беше по-щедър отпреди.
— Mgoi saai — благодари отново човекът и се поклони.
— Msa — каза Борн и пак помаха с ръка, но изведнъж я спря и направи сигнал на бармана да остане там, където е. — Ще ми направиш ли една малка услуга? — го попита той на неговия език. — Няма да ти отнеме повече от десет секунди?