Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Ето ги! Седяха на две каменни пейки под една череша. Лин седеше приведен напред и сякаш хипнотизиран. Макалистър не се сдържа и премина в бяг. Останал без дъх, той се изправи пред майора от Специалния отдел на МИ-6.
— Лин! Когато жената на Уеб говори с мъжа си — онзи разговор, който ти прекъсна, — какво точно му каза тя?
— Започна да говори за някаква улица в Париж, на която имало редици дървета, нейните любими дървета. Мисля, че каза това — отговори объркано Лин. — Очевидно се опитваше да му обясни къде се намира, но нищо не се получи.
— Нищо подобно! Когато ви разпитвах, вие също така казахте, че тя е намекнала на Уеб за „ужасните неща“, случили се на тази улица в Париж, или нещо подобно…
— Това бяха думите й — прекъсна го майорът.
— И че тук всичко ще върви по-добре.
— Така каза.
— В посолството в Париж един човек е бил убит, човек, който се е опитал да им помогне.
— Какво искате да кажете, Макалистър? — прекъсна го Хавиланд.
— Редиците дървета са без значение, господин посланик, но не и нейното любимо дърво. Кленовото дърво, кленовият лист. Символът на Канада! В Хонконг няма канадско посолство, но има канадско консулство. Това е мястото на тяхната среща. Историята от Париж се повтаря!
— Не сигнализирахте ли на приятелските посолства и консулства?
— По дяволите! — избухна заместник-секретарят. — И какво трябваше да им кажа? Поел съм клетвата да мълча, не си ли спомняте?
— Съвсем прав сте.
— Не можете да вържете ръцете на всички ни, господин посланик — каза Лин. — Вие сте човек, когото безкрайно уважавам, но и на някои от нас би трябвало също да се окаже уважение, ако искаме да си вършим работата. Вие вече го направихте, като ми съобщихте това ужасно нещо — Шенг Чу Янг. Невероятно!
— Дискретността трябва да бъде абсолютна.
— Ще бъде — обеща майорът.
— Канадското консулство — каза Хавиланд. — Намерете пълния списък на персонала му.
16.
Телефонът звънна в пет часа следобед и Борн го очакваше. Не размениха имена.
— Уговорено е — каза човекът от другия край на линията. — Трябва да сме на границата малко преди девет вечерта, когато се сменя охраната. Визата ти за Шенцзен ще бъде разгледана и ще сложат печат. След като преминеш границата, ще те заведа до мястото.
— А на връщане? Ако това, което ми каза, е вярно и нещата вървят гладко, трябва да ме чака човек.
— Но няма да бъда аз. Ще те заведа до мястото, а след това те оставям.
— Това не решава проблема ми.
— На излизане не е така трудно, както на влизане, освен ако не те претърсят и открият някаква контрабанда.
— Няма да има такава.
— Тогава ти предлагам да се престориш на пиян. Не е рядко срещано. Има едно летище извън Шенцзен, което се използва от специални…
— Знам го.
— Сбъркал си самолета. Това също не се среща рядко. Разписанията в Китай са ужасни.
— Колко трябват за тази вечер?
— Четири хиляди в хонконгски пари и нов часовник.
— Дадено.
На около петнайсет километра от селото Гонгбей се издигат хълмове, които скоро се превръщат в ниски, гъсто залесени планини. Джейсън и бившият му противник от алеята в Макао вървяха по черния път. Китаецът спря и погледна нагоре към хълмовете.
— След пет или шест километра ще стигнем до едно поле. Ще го пресечем, за да стигнем до горите над него. Трябва да внимаваме.
— Сигурен ли си, че те ще са там?
— Аз предадох съобщението. Ако видим лагерен огън, значи са там.
— Какво беше съобщението?
— Че е изникнала необходимостта от съвещание.
— Защо трябва да е отсам границата?
— Единственият начин е този. Това също беше част от съобщението.
— Но ти не знаеш защо е така.
— Аз съм само куриерът. Нещата са разбалансирани.
— Същото каза и снощи. Не можеш ли да обясниш какво значи това?
— Дори на себе си не мога да го обясня.
— Да не би защото съвещанието трябваше да се проведе тук? В Китай?
— Това е част от цялото.
— Нима има и нещо друго?
— Wen ti — каза водачът. — Въпроси, събудени от чувства.
— Мисля, че разбирам. — Джейсън разбираше. В него се бяха събудили същите въпроси, същите чувства, когато му стана ясно, че убиецът, който се наричаше Борн, се возеше в официална кола на Народната република.
— Беше твърде щедър с човека от охраната. Часовникът беше твърде скъп.
— Може отново да имам нужда от него.
— Тогава той може да е на друг пост.
— Ще го намеря.
— Сигурно ще продаде часовника.
— Чудесно. Ще му занеса друг.
Те тичаха приведени през високата полска трева, Борн следваше своя водач, като очите му постоянно блуждаеха по склона пред тях. Тъмнината все още не беше пълна. Ниски, бързо носещи се облаци закриха луната и погълнаха светлината, но през кратки интервали между тях проблясваха лъчи, които осветяваха околността. Те стигнаха до мястото, където склонът се издигаше нагоре и започваше изкачването. Китаецът спря и вдигна ръцете си.