Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Каква е тя, сър?
— Занеси тази бележка на човека, който раздава картите на маса номер 5. Той е стар приятел и искам да знае, че съм тук. — Джейсън сгъна бележката и му я подаде. — Ще ти платя за услугата.
— За мен е голяма чест, сър.
Борн наблюдаваше. Човекът, който раздаваше картите, взе бележката, отвори я и я пъхна под масата. Чакането започна.
То сякаш беше безкрайно. На смяна дойде нов барман. Раздавачът на карти отиде на друга маса и два часа по-късно той също беше сменен. След още два часа друг дойде да раздава картите на пета маса. Подът под мястото на Борн бе обилно полят с уиски. Той си поръча кафе; часът бе два и десет сутринта. След още час щеше да отиде до хотела, чийто телефонен номер беше изписал на бележката, и да вземе стая. Умираше за сън.
Изведнъж се оживи. Всичко вървеше като по ноти! Една китайка, облечена като проститутка, влезе и отиде до маса номер 5. Заобиколи играчите и стигна до десния ъгъл, където беше крупието. Тя му заговори бързо, той бръкна под масата и скришом й подаде бележката. Тя кимна и тръгна към изхода на казиното.
„Разбира се, той самият не се появява. Използва курви от улицата.“
Борн напусна бара и тръгна след жената. Навън в тъмната улица, по която имаше някакви хора, но според стандартите на Хонконг бе твърде пуста, той вървеше на около петдесетина стъпки зад нея, като спираше, за да погледне във витрината на някой магазин и след това бързо да тръгне напред, сякаш не искаше да я изгуби.
„Не се подвеждай по първия, който приема щафетата. Може просто да е сиромах, на който му трябват пари и който не знае нищо. Същото би могло да се каже и за втория или третия. Ще разпознаеш истинския човек. Той ще бъде различен.“
Прегърбен старец се приближи до момичето. Телата им се допряха и тя изпищя, като бързо му подаде бележката. Джейсън се престори на пиян и се обърна, за да се заеме с втория човек.
След четири преки се натъкна на истинската връзка. Човекът наистина беше различен — нисък, добре облечен китаец, с широки рамене и тясна талия, които говореха за сила. Бързината на движенията, с които плати на стареца, и пъргавите му крачки, докато пресичаше улицата, бяха предупреждение за всеки противник. За Борн това беше покана, на която не можеше да устои; човекът беше посредник с пълномощия, следа, която щеше да го заведе до Французина.
Джейсън пресече тичешком улицата, беше на около двайсет метра зад човека и започваше да губи почва. Не виждаше смисъл да се крие повече и премина в бяг. След секунди беше вече точно зад мъжа, който все още не го беше забелязал заради кецовете, които заглушаваха стъпките му. Пред тях пътят се стесни в алея, врязваща се между две високи сгради, чиито прозорци бяха тъмни. Трябваше да действа бързо и по такъв начин, че да не предизвика суматоха, да не даде и най-малкия повод на минувачите да се развикат или да се обадят в полицията. В това отношение шансът бе на негова страна; повечето от хората, които се лутаха наоколо, бяха или пияни, или дрогирани, които с нетърпение искаха да се приберат у дома. Мъжът стигна до началото на алеята. Сега!
Борн заобиколи човека отдясно.
— Французина! — каза той на китайски. — Имам новини от Французина. Бързо! — Той изтича по алеята и на мъжа, широко отворил очи от преживения стрес, не му остана нищо друго, освен да го последва в нямо изумление. Сега!
Джейсън го нападна, като изскочи внезапно от тъмнината, хвана лявото му ухо и силно го изви, като с това принуди посредникът да се приближи съвсем плътно до него. Издигна коляното си и го опря в гръбнака му, а ръката си уви около шията на мъжа. Борн го изтласка навътре в алеята и силно го удари в сгъвката на крака, така че той падна и се превъртя. Съвзе се и погледна нагоре към Борн.
— Ти! Това си ти? — Човекът се взря по-продължително. — Не — каза той изненадващо успокоен. — Не си същият.
Без предупреждение китаецът вдигна двата си крака, изтласка ги напред и цялото му тяло описа движение, подобно на камшик, докато той застана, здраво стъпил на двата си крака. Джейсън усети разкъсващ удар в коремната област, след което ръцете на другия се впиха в лявото му бедро и Джейсън загуби равновесие.
Това, което последва, беше борба между зверове, между двама тренирани палачи. Всяко движение се изпълняваше с точност, всеки удар можеше да бъде смъртоносен, ако се стовареше с пълната си сила. Единият се бореше за живота си, другият за оцеляване и избавление на жената, без която не можеше да живее — без която не би живял. Накрая силата, тежестта и мотивът, по-важен и от самия живот, надделяха.