Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Вплетени един в друг, потни и изранени, с кървящи уста и очи, двамата се търкаляха в тъмнината. Борн направи ключ около врата на китаеца и впи коляно в гърба му. Десният му крак се уви около глезените на противника и силно ги стегна.
— Знаеш какво следва! — прошепна Джейсън, докато се бореше за въздух. Оставяше паузи между китайските думи, за да наблегне на казаното. — Един удар, и край с гръбнака ти. Не е особено приятен начин за умиране. А и няма защо да умираш. Би могъл да живееш с повече пари, отколкото ще спечелиш от Французина през целия си живот. Имаш думата ми, че Французина и неговият наемник няма да се задържат още дълго. Направи избор. Сега! — Джейсън го притисна и вените на врата му изскочиха, сякаш щяха да се пръснат.
— Да! Да! — извика мъжът. — Ще живея!
Те седнаха в тъмната алея, облегнаха се на стената и запалиха по цигара. Разбра се, че човекът говореше английски перфектно, който беше научил от монахините в Португалското католическо училище.
— Много си добър — каза Борн, изтривайки кръвта от устата си.
— Аз съм шампионът на Макао. Затова ми плаща Французина. Но ти се оказа по-добър. Аз съм опозорен и нищо вече не може да промени това.
— Не, не си. Работата е в това, че знам малко повече мръсни номера от теб. Не си могъл да ги научиш там, където са те обучавали, пък и не би трябвало.
— Но аз съм млад! А ти не си.
— На твое място не бих говорил така. Освен всичко друго съм в много добра форма благодарение на моя мил доктор, който ми казва какво да правя. На колко години мислиш, че съм?
— На трийсет.
— Така е.
— Това е старост.
— Благодаря.
— Освен това си много силен, много тежък, но има нещо повече. Аз съм нормален. Ти не си!
— Може би. — Джейсън изгаси цигарата си върху настилката. — Да поговорим разумно — каза той и извади от джоба си пари. — Зная какво говоря. Ще ти платя добре. Къде е Французина?
— Всичко е разбалансирано.
— Какво имаш предвид?
— Равновесието е много важно нещо.
— Знам това, но не те разбирам.
— На нещата им липсва хармония и Французина е ядосан. Колко ще ми платиш?
— А ти какво ще ми кажеш в замяна?
— Мястото, където Французина и неговият убиец ще бъдат утре вечер.
— Десет хиляди американски долара.
— Aiya!
— Но само ако ме заведеш дотам.
— Оттатък границата е!
— Имам виза за Шенцзен. Срокът й изтича след три дни.
— Може и да помогне, но е незаконна за гуангдонгската граница.
— Тогава ти измисли как да стане. Десет хиляди долара, американски.
— Ще го измисля. — Посредникът млъкна, вперил поглед в парите в ръката на американеца. — Мога ли да получа това, за което, струва ми се, вашата дума е предплата?
— Петстотин долара, не повече.
— Договарянето на самата граница ще е много по-скъпо.
— Обади ми се. Аз ще донеса парите.
— Да ти се обадя къде?
— Вземи ми стая в хотел, тук някъде, в Макао. Ще сложа парите в трезора й.
— „Лисабон“.
— Не, не „Лисабон“. Там не мога да отида. Някое друго място.
— Няма проблем. Помогни ми да стана… Не! За достойнството ми ще е по-добре, ако го направя сам.
— Така да бъде — каза Джейсън Борн.
Кетрин Стейпълс седеше на бюрото си и все още държеше телефонната слушалка в ръка. Погледна я разсеяно и я постави на телефона. Разговорът, който беше провела току-що, я изуми. Тъй като в Хонконг в момента нямаше действаща канадска разузнавателна служба, служителите от Външния отдел развиваха свои собствени източници в хонконгската полиция за случаите, в които се нуждаеха от точна информация. Тези случаи касаеха неизменно интересите на канадските граждани, пребиваващи или преминаващи през колонията. Проблемите им се простираха от арестуваните до нападнатите, от измамените до извършителите на измама. От друга страна, присъстваха по-дълбоки интереси, отнасящи се до сигурността и шпионажа, като първият имаше за цел да подсигурява посещенията на висши правителствени служители, вторият съдържаше средства за борба срещу електронни подслушвателни системи и получаването на секретна информация чрез изнудване на хора от консулския персонал. Общоизвестно беше, че агенти от Източния блок и фанатично религиозния Среден изток използват наркотици и проститутки в стремежа си да стигнат до секретни сведения на вражеските правителства. И в тази област Стейпълс свърши най-добрата си работа на територията. Спаси кариерите на две аташета от собственото й консулство, а също и на две американски и три британски. Снимките на хора от персонала с компрометиращо съдържание бяха унищожени заедно с негативите, а изнудвачите, изгонени от колонията със заплаха не само от разобличаване, но и от физическо насилие. Веднъж служител от иранското посолство ревеше от възмущение по телефона, като я обвиняваше, че се бърка в работите на много по-високи инстанции. Тя изслуша глупака, доколкото можеше да понесе носовия му говор, и след това прекъсна разговора с кратката реплика: „Не знаехте ли, че Хомейни обича малки момченца?“