Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Никога! Само не Макао! Заповедта ще бъде мигновена, а изпълнението още по-бързо! Жена ви ще умре!
Но убиецът беше в Макао и Хамелеона трябваше да влезе в тази джунгла.
Разглеждайки лицата и взирайки се по тъмните ъгли на малката претъпкана чакалня, Борн се придвижи с тълпата навън към кея на кораба на въздушна възглавница, потеглящ за Макао. Пътуването щеше да отнеме около час. Пътниците можеха да бъдат разделени на три отделни категории: прибиращи се у дома жители на португалската колония — в по-голямата си част китайци, които прекарваха времето си в мълчание; професионални комарджии с всякакъв цвят на кожата, които разговаряха и непрестанно се оглеждаха наоколо, за да преценят съперниците си; и среднощни гуляйджии — необуздани, шумни туристи, всички те бели, а много от тях пияни, със странни шапки и пъстри летни ризи.
Беше тръгнал от Шенцзен, после взе влака от Ло Уо за Кулон. Мисълта му течеше бавно и се чувстваше емоционално изразходван от изморителното пътуване. Убиецът самозванец беше толкова близо! Потресаващо беше откритието, че този терорист, този мит, който всъщност не беше никакъв мит, а брутален убиец, имаше връзка с Народната република. Усложнение, което Дейвид не желаеше. Всичко това нямаше нищо общо с Мари и с него, а те двамата бяха единственото нещо, което го интересуваше. Единственото! Джейсън Борн, хвани човека от Макао!
След като се върна на полуострова, той спря пред Уърлд Сентър, откъдето купи тъмно найлоново яке до кръста и чифт морскосини кецове с тежки подметки. Тревогата на Дейвид Уеб беше непреодолима. Джейсън Борн правеше планове, без да има предвид нещо конкретно. Поръча лека вечеря в стаята си и хапна, вперил безучастен поглед върху възглавницата и затвори очи за малко. Отнякъде дойдоха думите: „Почивката е оръжие. Не забравяй това.“ След петнайсет минути Борн се събуди.
Джейсън си бе купил билет за осем и половина от гарата Цим Ша Цуй. За да е сигурен, че не го следят — а трябваше да бъде напълно сигурен, той стигна до кея на ферибота за Макао, като смени три таксита, а остатъкът от четвърт миля извървя пеш. Тогава дойде моментът на ритуала, за който той дълго бе тренирал. Споменът за самите тренировки беше избледнял, но не и практиката. Той се сля с тълпата пред чакалнята, като се концентрира върху движенията на хората зад него, търсейки лице, което е видял момент преди това, лице на човек, издаващо особена напрегнатост, нечий чифт очи, отправени към него. Такова нямаше. Но от това зависеше животът на Мари, затова той повтори ритуала още веднъж, приключвайки вътре в слабо осветената чакалня, изпълнена с пейки, които гледаха към пристанището. Той продължи да търси някакво напрегнато лице, глава, която се обръща към него, или извъртане на тяло. Отново нямаше такова. Беше готов да тръгне за Макао.
Седна на място в задната част на ферибота близо до прозореца и наблюдаваше как светлините на Хонконг и Кулон изчезваха, докато от тях остана само далечно сияние в тъмното азиатско небе. Нови светлини се появяваха и изчезваха, докато корабът набираше скорост и преминаваше покрай външните острови, принадлежащи на Китай. Той си представи мъже в униформа, гледащи през инфрачервени телескопи и бинокли, без да са сигурни в онова, което търсят, но със заповед да наблюдават всичко. Планините на Новите територии се изправиха застрашително, като лунната светлина, надзъртаща зад върховете, подчертаваше красотата им, но и предупреждаваше: „Трябва да спреш дотук. Оттук нататък ние сме различни.“ Но това не беше точно така. Хората търгуваха със стоките си по площадите на Шенцзен. Занаятчиите преуспяваха, чифликчиите колеха животните си и живееха толкова добре, колкото и образованите класи в Пекин и Шанхай, дори в повечето случаи и по-добре… Китай се променяше с недостатъчно бързи за Запада темпове и, разбира се, все още си оставаше старият параноичен гигант, но все пак децата с подути от глад стомаси, които бяха толкова често срещани преди години, днес изчезваха. Много от хората на върха на социалната йерархия бяха дебели, но и по полетата нямаше умиращи от глад. Прогресът беше налице, помисли си Дейвид, независимо дали светът одобряваше средствата, с които се постига.
След малко корабът намали скоростта. Премина през отвора между две скали, които бяха част от изкуствен риф, осветен от прожектори. Бяха в Макао и Борн знаеше какво трябва да направи по-нататък. Той се изправи, извини се на човека до него и тръгна по пътеката, където група американци, струпани около местата си, пееха очевидно репетирано изпълнение на „Мистър Сандман“.