Сребърни реки

Гуенивар изскочи от прикритието си и се изкатери по гърба на звяра. Преди червеят да успее да реагира на новите нападатели, острите нокти на пантерата се забиха дълбоко в очите му.

Дризт отново се дръпна встрани — колчанът му бе почти празен, а от пастта и главата на чудовището стърчаха още десетина стрели. Червеят реши да се справи първо с джуджето, чиято брадва му нанасяше най-жестоки удари. Ала преди да успее да се обърне към Бруенор, Уолфгар изскочи от водата и мрака и замахна с магическия чук. Щитозъб отново се стовари върху главата на чудовището и, отслабена от предишния удар, челюстта не издържа и се строши. Във въздуха се разлетяха парченца кост, а водата закипя от отровната кръв, която рукна от жестоката рана. Агонизиращият рев отново проехтя във въздуха.

Ударите на четиримата не отслабваха. Стрелите на Дризт свистяха неспирно и нито една не пропускаше целта си. Ноктите на пантерата се забиваха все по-надълбоко и по-надълбоко в чудовищната плът. Брадвата на джуджето сечеше неуморно и запращаше във въздуха големи парчета от кожата на червея. Щитозъб се стоварваше върху омаломощения звяр с гръмовен тътен.

Огромният червей се олюля. Не можеше да отвръща на ударите. В зашеметяващия мрак, който го връхлиташе все по-бързо, едва успяваше да запази равновесие. Челюстта му бе разтрошена, едното око — извадено. Свирепите удари на джуджето и варварина пробиха защитата на здравата му кожа и с победоносен вик Бруенор заби брадвата дълбоко в голата плът.

Внезапен гърч събори Гуенивар в блатото и повали Бруенор и Уолфгар. Те дори не се опитаха да се върнат обратно — работата им беше свършена. Тялото на червея се гърчеше в последните конвулсии на бързо напускащия го живот.