Сребърни реки
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърни реки». Краткое содержание книги:
— Слушай! — прошепна той.
Уолфгар и Бруенор застинаха по местата си и целите се превърнаха в слух. Почти веднага, от посоката, в която се взираше елфът, долетя треперещият гласец на полуръста.
— … наистина много хубав камък — точно казваше той и приятелите му разбраха, че Риджис за кой ли път използва рубинения медальон, за да си спаси кожата.
Много скоро им стана ясно и колко огромна бе опасността, която грозеше полуръста — въпреки дръвчетата, които ги деляха от приятеля им, Дризт успя да различи какво става в малката лагуна, на около тридесетина метра на запад от тях.
— Червей! — тихо каза той на останалите. — По-огромен, отколкото можете да си представите!
И като посочи на Уолфгар едно високо дърво, елфът пое на юг, за да нападне чудовището отстрани. Преди да тръгне от лагера, успя да извади малката ониксова статуетка от раницата си и сега повика Гуенивар — щяха да имат нужда от всички сили, които можеха да съберат, за да се справят със страховития звяр.
Уолфгар се приведе ниско и се насочи към лагуната. Щом се приближи достатъчно, за да може да вижда какво става, варваринът се покатери на едно дърво. Следващият го по петите Бруенор се провря между дърветата и като се потопи почти напълно във водите на блатото, успя да се добере до другия край на малката лагуна.
— Имам още като него — Риджис леко повиши глас, докато се пазареше с чудовището, надявайки се, че останалите ще го чуят и ще му се притекат на помощ.
Рубиненият медальон примамливо се поклащаше на верижката си. Риджис изобщо не мислеше, че примитивното чудовище разбира думите му, но поне засега изглеждаше достатъчно озадачено от искрящия камък, за да не се нахвърли отгоре му. В действителност, магията нямаше никакво влияние върху чудовището. Гигантските червеи нямат мозък и затова няма заклинание, което може да ги подчини. Ала този червей не бе особено гладен, а и хипнотизиращият танц на светлината му харесваше и засега нямаше нищо против да остави малкото същество да продължи играта си.
Дризт зае позиция малко встрани от дърветата, пантерата безшумно се промъкна още по-напред и се приготви за нападение откъм гърба на чудовището.
Книга 2
Съюзници
Уолфгар вече бе върху дървото над Риджис, готов да скочи всеки момент. Бруенор не се виждаше никъде, ала Дризт бе сигурен, че хитрото джудже вече е измислило как да бъде най-полезно в предстоящия бой.
Най-сетне червеят се умори от играта с полуръста и искрящия камък. Разнесе се зловещо съскане, когато чудовището си пое въздух, от огромната му паст потече разяждаща слюнка.
Разбирайки, че сега всяко забавяне може да бъде фатално, Дризт не се поколеба и за миг — магически облак мрак светкавично обви сала на полуръста. В първия момент Риджис реши, че внезапната тъма означава края му, но после усети студената прегръдка на водата, която го обгърна, когато с усилие се претърколи от сала, и разбра какво всъщност бе станало.
Мракът обърка чудовището само за миг, но за всеки случай то изплю силна струя от разяждащата си отрова. Водата закипя, салът, върху който полуръстът бе стоял само допреди малко, пламна.
Уолфгар скочи от дървото, вдигнал високо Щитозъб, а мощният му вик, с който призоваваше Темпос, процепи въздуха.
Червеят завъртя глава, за да избегне удара на варварина, но не бе достатъчно бърз. Магическият чук се стовари върху муцуната му, разкъса моравата кожа, раздра края на чудовищната паст и разтроши зъбите и костите му. Уолфгар вложи цялата си исполинска сила в този удар, но дори не видя какво бе направил, когато се сгромоляса във водата, която все още бе обвита от магическата тъмнина на елфа.
Разярен от болката (никога досега не го бяха ранявали толкова тежко), гигантският червей нададе страховит рев, който преви дърветата до земята и хвърли обитателите на блатата в паническо бягство по протежение на десетки мили наоколо. Петнадесетметровото тяло се загърчи по цялата си дължина, водата в лагуната закипя, огромни струи плиснаха към небето.
Лъкът на елфа изсвистя и четири стрели полетяха във въздуха, толкова бързо една след друга, че последната се откъсна от трептящата тетива още преди първата да бе достигнала целта си. Червеят изрева в агония и се нахвърли върху Дризт, запращайки нова струя разяждаща отрова срещу него.
Водата отново закипя, ала пъргавият елф отдавна бе отскочил встрани. В същото време Бруенор се бе потопил напълно под водата и слепешката си проправяше път към чудовището. Успя да избегне ударите на мятащото се туловище, които замалко не го размазаха, и изскочи съвсем близо зад него. Огромното тяло на чудовището бе двойно по-широко от ръста на Бруенор, ала той не се поколеба дори за миг, преди да стовари секирата си върху дебелата кожа.