Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Както и да е, вече знаех, че не мога да се надбягвам с тях — продължи Колчин, преди Кавана да успее да отговори. — А и да ги стигнех, нямаше начин да ги спра. Помислих си, че който и да е заложил клопката, се е притаил в къщата на Бокамба. Затова се насочих натам.
Кавана кимна.
— И попадна право в лапите на другия бурт и мрачанеца.
— Всъщност вече се бяха справили с бурта. Приятелите на Пилтариаб го бяха повалили и се занимаваха с мрачанеца. — Той поклати глава. — Трима авурци срещу един бурт. Ще ми се да можех да го видя.
— Радвай се, че не си успял — обади се Бронски и щракна с пръсти, за да ги раздвижи. — Не знаеш само каква миризма се разнася от разярените авурци. Още се усещаше, когато стигнахме там. Вече бяха разбрали, че мрачанецът има вина за използването на диаргулатите, и възнамеряваха да го накажат сами.
— Странно — рече Колчин. — Защото спряха веднага щом като ги помолих.
— Съмнявам се, че ги е интересувало какво искаш — уведоми го сухо Бронски. — По-скоро ги е спрял Пилтариаб, след като те е чул. Не зная дали той се досеща за какво е цялата тази работа.
— Хубаво е, че отделяш време, за да ни го поясниш — тросна се Кавана. — А сега ще бъдеш ли така добър да приключиш с тази работа?
— Ами аз вече приключих — отвърна меко Бронски, натисна копчето за отваряне на кутията…
… и капакът й подскочи нагоре.
Кавана едва сдържа възклицанието си.
— Имаше ли поставена клопка?
— И още каква — отвърна неопределено Бронски. — Я да видим какво има вътре…
Той извади една от микрокартите и я пъхна в джобния си компютър. След няколко минути напрегната тишина, през която Бронски се взираше в екрана, Кавана не се сдържа и попита:
— Нещо интересно?
— До известна степен — отвърна Бронски, извади картата и я смени с друга. — В първата имаше списък с досиета на около петдесетина пенсионирани миротворчески офицери, все твои близки приятели, заедно с точна информация на настоящия им адрес. Като казвам точна, имам предвид точна — подробни сведения за климата, терена, селището, карти на целия сектор — въобще всичко необходимо. Имам чувството, че цял отряд мрачанци щъка из Общността и чака да се покажеш отнякъде. Вероятно водят със себе си и бурти, да им помагат.
— Питам се, как успяха да ни открият на Гранпара — промърмори Колчин. — Няма начин да са се справили сами.
— Тукашната група просто е извадила късмет — обясни Бронски, без да откъсва поглед от екрана. — Брей! Тук има всякаква информация за „Кавтроник“, включително списък на всички заводи, снабдителни станции, магазини и транспортни съдове. Плюс досиета на ръководния персонал.
Кавана преглътна мъчително. Добре, че двамата с Колчин не се бяха придържали към първоначалния план — да се върнат у дома на Ейвън.
— Май наистина много им трябвам.
— Така изглежда — съгласи се Бронски, докато пъхаше третата карта. — Знаеш ли, Кавана, в началото не обърнах особено внимание на онази легенда за мрачанската конспирация, дето ми я развиваше, докато пътувахме от Формби за Мра-миг. Имам предвид твърденията ти за някаква скрита мрачанска война срещу цялата вселена — приличаше ми на брътвежи на изплашен йикроманец. Но ще ти призная, че сега вече започвам да я обмислям сериозно…
Той млъкна и лицето му стана загрижено.
— Какво има? — попита Кавана.
— Тук е въведена по-нова информация — отвърна Бронски напрегнато. — Предполагаеми срокове за осъществяване на две операции. „Мирначийм-хайийя едно“ и „Мирначийм-хайийя две“.
Стомахът на Кавана отново се сви.
— Това е мрачанското название на завоевателите — рече той.
— Да, зная — кимна Бронски, свъсил вежди.
— Къде трябва да се проведат тези операции? — попита Колчин.
— Местоположенията са закодирани. Изглежда обаче и двете имат някаква начална точка, дълбоко в мрачанския космос. Чакайте малко. — След около минута той продължи: — Крайната точка на първата операция не е указана, но ако мога да преценя по времето за скок, при стандартна скорост на мрачански междузвезден двигател… трябва да е или на Мрач, или в йикроманския космос.
Кавана погледна към Колчин.
— Ще нападнат Йикрома!
— Не, няма — поклати глава Колчин. — Това е мирначийм-хайийска операция. Тъй че сигурно ще накарат завоевателите да свършат тази работа вместо тях.
— И как, по дяволите, ще го направят? — възрази Кавана. — Та те дори нямат контакт със завоевателите.
— Когато Куин спасяваше сина ти от базата на завоевателите, там е имало мрачански кораб — намеси се замислено Бронски. — Проклет да съм, но го е имало.