Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— И да бъде заразна?
— Аз не твърдя, че знам отговорите. Просто те насочвам откъде да започнеш.
— Няма да открия никаква кал в имението му, Уолт. Всичко е вкочанено от студ. Връзката е кадилакът. Ако питаш мен, шофьорът на Роджър Шон Лън е бил на същото вечерно парти след приема, в същия бар — или където там са празнували — като Кайра. Шон може и да не го знае, но той е човекът, който може да ти помогне. Не че някога ще го направи.
— Женска интуиция?
— Не се прави на интересен, Уолт. Роджър никога няма да го допусне. По-скоро ще качи човечеца на частния си самолет и ще го изпрати в Бразилия за цяла вечност, отколкото да го остави да се забърка в нещо, което само ще опетни името на компанията му.
— Явно си започнала да го опознаваш.
— Ревността не ти отива.
Уолт усети как лицето му пламва. Ревнуваше ли наистина? Като че ли да.
Фиона побърза да го извади от неудобното положение.
— Колко време ще отнеме лабораторното сравняване на двете проби кал?
— Няколко седмици, предполагам. Винаги се бавят.
Лицето й помръкна.
— Сравнителното изследване може и да се окаже излишно — каза той. — Вече имаме проба от калта по обувките й. Взехме я от болницата. Мисля си, че единственото, което трябва да направим, е да я пуснем през детектора за пощата в управлението. Ако покаже опасност от биозараза, това ми е достатъчно. Можем да я изпратим в лабораторията, но без да се налага да чакаме резултати от по-специални изследвания.
Фиона кимна.
— Ще си нося фотоапарата. Така ще имам допълнително извинение да огледам навсякъде. Но не може да е от външен басейн с гореща вода. Калта беше на стъпалото на кадилака. Колата е била опръскана с нея в движение. Значи трябва да е път или алея за автомобили и единственото, което ми идва наум, е заразните вещества да са били в солената вода, използвана, за да предотврати образуването на лед.
— Охайо Гълч и Трайъмф, както вече споменах. Вече имаме отправна точка. — Може би заради факта, че го казваше отново, или заради нейното уверено твърдение, че солта предотвратява заледяването, но Уолт внезапно се сети точно къде и с кого да започне обсъждането на този проблем.
Преди няколко дни почти бе на път да осъществи тази възможност.
40.
— Облаци, махайте се — повтаряше си Уолт, докато гледаше нагоре през предното стъкло на черокито.
За район с около триста слънчеви дни годишно небето бе избрало точно този ноемврийски понеделник, за да се мръщи. За капак на всичко, температурите бяха малко над нулата — и то точно когато той си бе поставил за задача да търси стара кал.
Помнеше времето — не много отдавна — когато към сметището се отиваше по неподдържан черен път, водещ право към огромна, неохраняема дупка в земята. Сега пътят бе асфалтиран, а множеството изкопи бяха оградени с телена мрежа и се наблюдаваха от служител, който дежуреше в кабинка на входа.
— Здрасти, Джини — каза Уолт, подпрял лакът на отворения си прозорец.
Черокито стоеше върху огромна бетонна плоча — автомобилна везна, достатъчно голяма, за да побере трактор с ремарке.
— Уолт.
— Просто исках да поогледам наоколо.
— Ще хвърляш ли нещо?
— Не.
— Как са момичетата?
— Щуреят. Влизат в пубертета.
— Съчувствам ти.
— Майка ти как е? — попита той.
— Все така. Ще надживее всички ни.
— Радвам се да го чуя.
— Втори злокачествен тумор за последните две години, а все още си пазарува сама.
— Така и трябва.
— Надявам се и аз да съм така жилава, като стана на осемдесет. Има ли новини за Марк Ейкър?
— Работим по въпроса. Цялото управление е на крак.
— Това ли те води насам?
— Не. Просто разглеждам.
— Да. Неподправена красота. А и миризмата си я бива.
— Свят да ти се завие. Може ли да мина?
— Заповядай.
Жената натисна бутона, който вдигаше боядисаната в червено-бели ивици бариера, и Уолт насочи автомобила по черния път. Беше покрит с натрошен гранит като почти всички пътища в областта; дребни камъчета и пясък, смесени със солидно количество пръст с цвят на кафе със сметана. Не беше голям познавач, дори се смяташе за далтонист, но сухата кал по обувките на Кайра бе с бледокафяв към сивкав оттенък. Калта, която виждаше тук, нямаше нищо общо с цвета й.