Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Джона и Полет мълчаливо обмисляха чутото. Клей им беше разправил накратко за срещата в Кечъм, но без подробности. Бе ги уверил, че всеки привлечен клиент ще им донесе огромни печалби, но не ги бе запознал със стратегията за сключване на споразумение. Който много дрънка, губи дела, бе го предупредил Френч, а при такъв неопитен персонал беше по-добре да държи всички на тъмно.
Една юридическа фирма на същата улица неотдавна бе съкратила трийсет и пет адвокати. Икономиката била разклатена, клиентите намалявали, предстояло сливано с друга компания — каквато и да беше причината, новината бързо се разпространи, защото във Вашингтон беше истинско чудо да се съкращават юристи. Всичко друго да, но безработни адвокати във Вашингтон — това вече беше събитие!
Полет предложи да вземат на работа неколцина от съкратените адвокати на тази фирма — на договор за една година, без обещания за повишение. Клей се нае сам да им позвъни още на другата сутрин. Освен това обеща да търси нови сгради и помещения.
На Джона му хрумна леко екстравагантната идея да наемат и лекар на едногодишен договор — трябваше им човек, който да координира изследванията и да събира данните от тях.
— Можем да вземем някой направо от медицинския факултет за сто хиляди годишно — каза той. — Няма да е много опитен, но какво пък, няма да прави мозъчни операции я! Ще подрежда папки.
— Действай! — съгласи се Клей.
Следващият проблем от списъка на Джона се отнасяше до интернет страницата. Рекламите я бяха направили известна, но им трябваха хора на щат да отговарят на запитвания, както и да я осъвременяват поне веднъж седмично с последните данни за хода на иска и със сензационни разкрития за лекарството.
— Нашите клиенти са жадни за информация, Клей — подчерта Джона.
За онези, които не ползваха интернет — а Полет предполагаше, че поне половината от клиентите им попадат в тази категория, — беше жизненоважно да получават печатен информационен бюлетин.
— Трябва ни щатен сътрудник, който да прави и разпраща бюлетина — каза тя.
— Можеш ли да намериш човек?
— Мисля, че да.
— Действай тогава!
Тя погледна Джона, сякаш беше негов ред да говори. Джона хвърли жълтия си бележник на бюрото и изпука кокалчетата на пръстите си.
— Клей, харчим купища пари — заяви той. — Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
— Не съм сигурен, но мисля, че знам. Имайте ми доверие, става ли? На път сме да изкараме големи пари. За да стане това обаче, най-напред трябва да похарчим доста.
— И ти ги имаш? — запита Полет.
— Ами да!
Пейс реши да изпие последното си за деня питие в един бар в Джорджтаун на пет минути пеша от къщата на Клей. Той непрекъснато пътуваше за някъде, а на въпросите къде е бил и какви дела води отговаряше уклончиво, както си му беше навик. Гардеробът му бе станал с една идея по-светъл и в него доминираха кафявите тонове — островърхи кафяви ботуши от змийска кожа, кафяво велурено сако. Част от маскировката, помисли си Клей. Още на първата бира Пейс заговори за лекарството и в хода на разговора стана ясно, че какъвто и да беше текущият му проект, отново беше свързан с „Акърман“.
Клей, който се бе вживял в ролята на млад и многообещаващ адвокат по групови искове, описа цветисто пътуването си до ранчото на Френч и бандата крадци, с които се бе запознал, като наблегна на изпъстрената с кавги тричасова вечеря, на която всички се бяха напили и за малко не се бяха хванали за гушите, както и на сутрешното шоу на Бари и Хари. Без колебание разправи всичко с пълни подробности, защото Пейс и без това познаваше всекиго.
— Чувал съм за Бари и Хари — каза Макс с тон, сякаш бяха герои от подземния свят.
— Явно си разбират от работата, но пък за двеста хиляди долара това би могло да се очаква.
Клей спомена за Карлос Ернандес, за Уес Солсбъри и за Деймън Дидие — най-новите му приятели от Координационния съвет на ищците; събеседникът му потвърди, че познава всички или е чувал за тях.
На втората бира Пейс каза:
— Ти си продал акции на „Акърман“ по високия курс, така ли? — Той се огледа, но никой нямаше вид да ги подслушва. Барът беше полупразен, малкото посетители бяха студенти.
— Сто хиляди по четирийсет и два и петдесет — каза гордо Клей.
— Днес „Акърман“ приключи при двайсет и три.
— Знам. Всеки ден пресмятам.
— Време е да ги изкупиш обратно. Най-добре още утре сутринта.
— Нещо има да става ли?