Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Като случая „Тарван“, помисли си Клей.
— В общи линии това е добра новина — заключи Клей. Някъде наблизо се чуваше бръмчене на факс. Клей си го представи как ходи напред-назад в салона на своя Гълфстрийм, паркиран на рампата.
— Ще те държа в течение — каза Френч и прекъсна връзката.
22
Рекс Критъл беше в настроение да се кара, да назидава, да просвещава, да бъде умилостивяван, но клиентът, седнал от другата страна на бюрото му, остана напълно равнодушен пред цифрите.
— Твоята фирма е едва на шест месеца — заяви Критъл, като го изгледа над смъкнатите очила; на бюрото пред него имаше купчина финансови доклади. Доказателственият материал! Безспорните улики, че престижната юридическа фирма „Дж. Картър II“ се управлява от идиоти. — Режийните ти разноски още в началото бяха впечатляващи: 75 000 долара месечно за трима адвокати, един стажант, секретарка, доста солиден наем, хубави помещения. А сега са вече половин милион долара на месец, като с всеки изминал ден стават все повече!
— Трябва да похарчиш, за да спечелиш — каза Клей, като отпи от кафето, и с наслада загледа притеснения си счетоводител. На това му се викаше съвестен професионалист, да се вайка за разходите на клиента си повече от самия клиент.
— Само дето нищо не си спечелил — обади се предпазливо Критъл. — През последните три месеца нямаш постъпления.
— Но като цяло годината беше добра.
— Е, да. При петнайсет милиона хонорари годината не е добра, а направо великолепна. Проблемът е, че вече се изпаряват. Миналия месец само за чартърни полети си похарчил четиринайсет хиляди долара.
— Добре, че ме подсети. Мисля да си купя собствен самолет. Искам да пресметнеш колко ще ми излезе.
— Веднага смятам. Не ти трябва, не си оправдава разноските.
— Не те питам това. Питам те мога ли да си го позволя.
— Не, не можеш!
— Спокойно, Рекс. Идват по-добри времена.
— Предполагам, че имаш предвид случая „Дайлофт“. Дотук четири милиона долара за реклама, три хиляди на месец за поддържане на интернет страница, сега още три хиляди за бюлетин. Всичките ония стажанти в Манасас, а сега и нови адвокати.
— За мен въпросът стои така: дали да го взема на лизинг за пет години, или да го купя в брой?
— Кое?
— Моят Гълфстрийм.
— Какво е това Гълфстрийм?
— Най-добрият частен самолет в света.
— И какво смяташ да правиш с твоя Гълфстрийм?
— Да летя.
— А защо, ако мога да попитам, си решил, че ти трябва?
— Защото това е предпочитаният самолет от повечето адвокати по групови граждански искове.
— Аха, сега разбрах.
— Сигурен бях, че ще ме разбереш.
— Да имаш представа колко струва?
— Четирийсет, четирийсет и пет милиона долара.
— Много ми е неприятно да ти съобщя, Клей, но ти нямаш толкова пари.
— Прав си. Ще го взема на лизинг тогава.
Критъл свали очилата и заразтрива дългия си костелив нос, сякаш бе получил внезапен пристъп на главоболие.
— Виж какво, Клей, аз съм само твой счетоводител. Но не съм сигурен дали някой друг се е сетил да ти каже да я караш по-полека. Така че по-кротко, мой човек. Натрупал си състояние, честито да ти е. Но не ти трябва голяма фирма с толкова много адвокати. Не ти трябва самолет. След това какво, яхта може би?
— Да.
— Ти шегуваш ли се?
— Не.
— Аз пък си мислех, че мразиш яхтите.
— Не е за мен, за баща ми е. Има ли начин да я пиша като фирмен разход?
— Не.
— Сигурно има.
— Защо?
— Когато не я ползвам, ще я давам под наем.
Критъл спря да разтрива носа си, сложи си очилата и заяви:
— Приятелю, парите са си твои.
Срещнаха се на неутрална територия, в Ню Йорк, в опушената бална зала на стар хотел в близост до Сентръл Парк — последното място на света, където някой би се досетил, че може да се проведе такова важно събиране. От едната страна на масата заеха места петимата членове на Координационния съвет на ищците по случая „Дайлофт“. Клей се чувстваше твърде не намясто сред тях; отзад насядаха сътрудници, асистенти и момчета за всичко, наети за случая от мистър Френч. От другата страна се нареди екипът на „Акърман“, оглавяван от юрисконсулта Карл Уикс — изпитан в боеве воин, заобиколен от същия брой поддръжници.