Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Да, и като си почнал, купи колкото можеш по двайсет и три и изчакай да видиш какво ще стане.
— И какво може да е то?
— Скоро ще се вдигнат двойно.
Шест часа след този разговор, преди изгрев-слънце, Клей вече беше в офиса и се готвеше за поредния ден на хаос и безумие, като същевременно очакваше с трепет отварянето на фондовата борса. Списъкът със задачите му за деня беше дълъг две страници, като почти всичко опираше до непосилната мисия незабавно да наеме десет души адвокати и да им намери помещения, където да работят. Изглеждаше безнадеждно, но Клей нямаше избор; в седем и трийсет той се обади на брокера по недвижими имоти, като го извади изпод душа. В осем и трийсет вече провеждаше интервю с един току-що уволнен млад адвокат на име Оскар Мълрони. Горкият човек беше завършил с отличие Йейл, преди да го вземат на работа с висока заплата в огромна фирма, която наскоро след това се бе сринала под собствената си тежест и под заплахата за предстоящо сливане с друга. На всичко отгоре беше женен от два месеца и отчаяно си търсеше работа. Клей му предложи 75 000 годишно и Мълрони прие без колебание. Освен това каза, че имал четирима приятели, съвипускници от Йейл, които като него се оглеждали за работа.
— Върви да ги доведеш — нареди му Клей.
В десет сутринта той се обади на дилъра си и купи обратно акциите от „Акърман“, като реализира печалба малко над 1,9 милиона долара. Едновременно с това го инструктира да закупи още двеста хиляди акции на компанията по 23 долара на парче, като ги заплати с парите от печалбата плюс кредит от банката. После до обяд следи движението на борсовите курсове, но при „Акърман“ курсът не помръдна.
Оскар Мълрони се върна по обяд и доведе приятелите си, които бяха въодушевени като скаути. Клей набързо ги назначи, после ги остави сами да си търсят мебели под наем, да свързват телефоните си и всичко останало, което им беше нужно за новата им кариера като адвокати по групови искове. Впоследствие Оскар щеше сам да търси и наема останалите петима юристи, които на свой ред да си обзавеждат офис и т.н.
Така се роди йейлският клон на фирмата.
В пет часа следобед източно време от „Фило Продъктс“ обявиха, че купуват целия свободен пакет акции на „Акърман Лаборатърис“ по курс 50 долара за акция, с което бе осъществено сливане на компаниите. Цената възлизаше на 14 милиарда. Клей наблюдаваше драмата на големия екран в залата за съвещания, докато останалите бяха заети да отговарят на телефоните. Финансовите канали направо щяха да се задавят от новината. Си Ен Ен по спешност изпрати екип в Уайт Плейнс, щата Ню Йорк, където се намираше седалището на „Акърман“; репортерите увиснаха пред портата на обсадената компания, сякаш очакваха някой да излезе и да се разплаче пред камерите.
На екрана се зареди безкрайна върволица от експерти и борсови анализатори, които се надпреварваха да предлагат всякакви глупави коментари по случая. Името „Дайлофт“ се споменаваше често и от самото начало. Макар „Акърман“ от години да страдаше от лошо управление, дайлофтът беше камъчето, което бе прекатурило колата.
Дали „Фило“ не беше производителят на „Тарван“? Клиентът на Пейс? Дали Клей несъзнателно не бе спомогнал за поглъщането на „Акърман“ за 14 милиарда? И което беше най-тревожното — какво означаваше всичко това за бъдещето на „Акърман“? Макар да беше твърде вълнуващо да пресмята печалбите си от придобитите акции, Клей се питаше дали това не е краят на случая „Дайлофт“.
Истината беше, че никога нямаше да узнае. Клей беше само един дребен играч в огромна сделка между две гигантски корпорации. Нищо, „Акърман“ има доста активи, утешаваше се той. При това компанията бе произвела опасен продукт, който бе навредил на мнозина. Справедливостта трябваше да възтържествува.
Патън Френч се обади от самолета си — някъде между Флорида и Тексас — и помоли Клей да не мърда от мястото си през следващия един час. Координационният съвет трябвало да проведе спешно заседание на конферентна връзка. В момента секретарката на Патън издирвала останалите.
Френч се обади пак след час, вече от летището в Бомонт; на следващия ден имал там среща с адвокати, които се нуждаели от неговата помощ по някакви искове във връзка с лекарство за сваляне на холестерола — хубави искове, големи пари щели да паднат от тях, но проблемът бил, че не можел да открие останалите членове на Координационния съвет. Вече бил разговарял с Бари и Хари в Ню Йорк. Те не били разтревожени.
— „Акърман“ все още притежава дванайсет милиона акции от собствения си капитал, които сега вървят поне по петдесет долара всяка, а може да се вдигнат и още, като се успокоят нещата. Това са поне шестстотин милиона долара само в акционерен капитал. Освен това сливането на двете корпорации трябва да стане с одобрението на федералните власти, а те ще настояват първо да се изчистят всякакви съдебни дела. И най-важното: „Фило“ е известен с политиката си да не стъпва в съдебна зала. Решава всякакви правни спорове бързо и тихомълком.