Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин по покана на Елвира Скот Алшорн отиде във вила „Тренкуилити“ за сутрешното кафе.
— Е, доволен ли си? — попита го тя решително. — Искам да кажа, напълно, съвършено убеден ли си, че Надин е убила съпруга си?
Скот се втренчи в съдържанието на чашата си.
— Хубаво кафе.
— Не отговори на въпроса на Елвира — подкани го твърдо Уили.
Елвира се усмихна на себе си. Знаеше, че Уили все още беше малко ядосан на Скот заради начина, по който бе разговарял с нея вчера.
— Мисля, че не съвсем — отвърна бавно Скот. — Надин направи самопризнания. Имала е мотив, много силен мотив. От телефона във вилата й са направени две местни обаждания. Едното е било на девети. Това е сряда. Другото — на десети. Тоест вчера, което съвпада с твърдението й, че се е обадила на Котър в сряда вечерта, и с думите на Боби, че се е опитал да се свърже с Котър Хейуърд рано в четвъртък сутринта. Така че все пак защо да се съмнявам в самопризнанията й?
— Шерифе, някога пускал ли си лъжлив слух, за да подплашиш убиеца — попита Елвира. — Имам предвид, че калифорнийските адвокати непрекъснато го правят, за да помогнат на клиентите си, и ние също можем да го направим, ако това ще доведе до нещо добро.
Докато той клатеше глава, тя продължи убедително:
— Скот, всичко това е свързано с бижутата. Не го ли разбираш? Бижутата все още липсват. Да предположим, че Надин е знаела — Котър Хейуърд се готви да я зареже, — затова е инсценирала грабеж, та поне след развода да й останат бижута, които е смятала, че може да намери начин да продаде. В мига, в който тя се е обадила на Боби, за да го уведоми за кражбата, и е открила, че застраховката не е внесена, единственото, което е трябвало да направи, е било да се откаже от версията за обир. Обадила се е на Боби, преди да съобщи на Мин. И нека ти кажа, когато се срещнах с Надин, тя беше обезумяла.
— Добре, не е откраднала собствените си бижута. Съгласен съм.
— Сигурен ли си, че Боби е бил все още в Ню Йорк следобеда на кражбата?
— Да. Имаме потвърждение на алибито му.
— Тогава някой друг е откраднал бижутата и се обзалагам на каквото и да било, че този човек е също убиецът. Скот, съгласи се да пуснем лъжлив слух, моля те.
Беше хубав ден. Сутрешното слънце огряваше с топли ярки лъчи олимпийския басейн и масите около него, скрити под чадъри, с всички цветове на дъгата. На една от масите беше оставено радио, нагласено на вълните на местната станция, с високо пуснат звук. То прикова вниманието на мълчаливо отпусналите се гости, които редуваха утрините си упражнения, с масажи на лицето и тялото и маски с водорасли.
Гласът от радиото съобщаваше, че според известни сведения шерифът е попаднал на важна улика. Няколко ясни отпечатъка от стъпки са били открити в горичката близо до шестнадесетата дупка на игрището за голф, където е бил убит Котър Хейуърд. Шерифът смятал, че това са отпечатъците на убиеца, който очевидно се е криел и е причаквал Хейуърд. Онова, което правело тази улика особено важна, бил фактът, че откритите отпечатъци, макар и очевидно женски, били определено по-големи от стъпалата на призналата се за виновна, която носела обувки номер пет и половина.
— А най-изненадващото е — продължи говорителят, — че, както изглежда, откраднатите бижута са фалшиви копия, направени от Хейуърд, когато той решил да повери застраховането им на доведения си син. Притеснявал се е да не би Боби Крендъл да направи именно онова, което и извършил — да осребри чека за застраховката и да я остави да изтече. И така по всяка вероятност крадецът на бижутата на Хейуърдови е задигнал фалшификати без всякаква стойност.
Този следобед Елвира не можа да седне на масата на Елиз Хейуърд, но все пак успя да си намери място в съседство. Включи касетофона и обърна стола си към Елиз, а после се обади така, че непременно да бъде чута:
— И това не е цялата история. Знаете, имам склонност да си пъхам носа в подобни работи и от онова, което чух, те са толкова убедени, че убиецът е гост тук, та шерифът поискал разрешение от съда да провери номерата на обувките на всички жени на минералните бани. Ако намерел такива, които да съвпадат с отпечатъците, съдията щял да му разреши да претърси вилата и вещите на въпросната личност заради бижутата.
— Но това е незаконно — възрази някой.
— Намираме се в Калифорния — напомни Елвира. Наведе се назад дотолкова, доколкото можеше, без да събори стола, и чу със собствените си уши Елиз да казва съвсем тихо: