Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Кой от вас е яздил?
Ерик и Луис вдигнаха ръце. Доведоха два коня и сержантът рече:
— Яхнете ги и да видим какво можете.
Луис бързо яхна коня си, но Ерик обиколи своя и го прегледа внимателно.
— Да не чакаш да те покани да го яхнеш, фон Даркмоор? — ехидно попита дьо Лунвил.
— Конят не е здрав — каза Ерик, без да обръща внимание на сарказма.
— Какво? — попита Робер дьо Лунвил. — Изглежда ми съвсем наред.
— Нещо не е наред със задния му ляв крак. — Ерик посегна, хвана коня за задния ляв крак и животното послушно го вдигна. В подковата се беше насъбрала мръсотия — сено и тор. Ерик посегна към кръста си за шилото, което от месеци не стоеше в пояса му, и се усмихна горчиво.
— Стар навик.
Без да продума, един от двамата войници му подаде шило и Ерик изчегърта натрупаната мръсотия. Разнесе се миризма.
Ерик внимателно огледа копитото и каза:
— Възпаление. Няма да куца, докато роговата част бере, но определено му има нещо. — Почопли в долната част на копитото и конят започна да се дърпа. — Не мърдай! — викна Ерик и го плесна отзад с ръка, по-скоро предупреждение, отколкото наказание. Като усети, че до него стои човек, който знае какво прави, конят се успокои, макар че очевидно не му беше приятно. — Напипвам нещо тука… Не е голямо и ще се оправи. — Внезапно той натисна и от мястото бликна гной и кръв. — Няколко дни това копито трябва да се накисва в гореща солена вода сутрин и вечер и ще се оправи. Трябва само да се омотае и да се наложи компрес, за да го предпази от възпаление. Някой трябва да се погрижи за този кон, сержант.
— Някой — каза дьо Лунвил — ще бъде изпратен обратно в гарнизона на Шамата утре при първи зори, ако в конюшнята довечера намерим и друг куц кон! — После изрева на единия от войниците. — Доведи друг кон.
— Как позна? — попита дьо Лунвил, когато отведоха коня.
— Това ми е работата — повдигна рамене Ерик. — Аз съм ковач. Забелязвам дреболии, които други не могат да забележат.
Дьо Лунвил потърка замислено брадичката си, после тихо каза:
— Връщай се в строя.
Докато чакаше да доведат нов кон, сержантът подвикна:
— Обиколи в тръс, де Савона!
Луис внимателно подкара коня и Ерик кимна в знак на одобрение. Родезиецът седеше добре на седлото и не дърпаше излишно юздите. Малко нарушаваше баланса и краката му не бяха в най-точното положение, но общо взето беше приличен ездач.
Следобедът напредваше и всеки от мъжете яздеше подред. Ру язди сравнително добре, макар че имаше малък опит, а Шо Пи като че ли имаше естествена дарба — добър баланс и лека, отпусната стойка. Биго и Уилям паднаха преди да могат да направят и половин обиколка, а в края на деня всички с изключение на Ерик и Луис се оплакваха, че ги болят краката.
През трите дни след срещата с Калис затворниците се обучаваха да боравят с оръжие, както и да яздят — всеки ден по два часа. Ерик бързо свикна да използва правилно меча, Ру също се справяше добре — използваше пъргавината си като плюс.
Никой не задаваше въпроси, но бе ясно, че ги готвят за бойни действия и че способността им да се докажат пред Робер дьо Лунвил е изключително важна за оцеляването им. Никой не споменаваше последното нареждане на Калис към дьо Лунвил — че който се окаже неподходящ, ще бъде обесен.
Никой не се наемаше да прецени какво означава „подходящ“.
Силата и слабостта на всеки започнаха да проличават с изтичането на първата седмица. Биго беше добър, когато имаше ясни заповеди и указания, но когато се появеше нещо неочаквано, се държеше нерешително. Ру беше смел и се възползваше от всяка възникнала възможност, но често получаваше синини и рани.
Били Гудуин лесно изпадаше в буйна ярост, а Шо Пи в гнева си ставаше още по-съсредоточен — по начин, който караше Ерик да мисли, че исаланецът е най-опасният боец от шестимата.
Луис де Савона беше добър с меча — въпреки твърденията му, че е по-добър с ножа, а също и приличен ездач, но слабото му място беше суетността. Не можеше да каже „не“ на никое предизвикателство.
Шо Пи беше естествено надарен и нямаше нужда да повтаря уроците. Той седеше без усилие върху коня и въртеше умело меча само часове след като му бе показано какво да прави.
След пет дни Калис дойде да ги види и тренировката бе променена — шестимата затворници получиха заповед заедно със същия брой мъже в черно да отидат в един отдалечен ъгъл на лагера, където ги чакаха двама войници, облечени в кафяво-златистите наметки на херцога на Крудий. На земята пред двамата бойци бяха наредени странно изглеждащи предмети — някои приличаха на оръжия, другите имаха неясно предназначение.