Царството [calibre 1.48.0]

Издигах се все по-нагоре и по-нагоре, подобно на паяк, който се качва но своята нишка, през воали от мъгла и облаци. Понякога минавах опасно близо до лицето на скалата, а друг път се реех из редкия въздух на три метра от него. Най-накрая след около шест минути или малко повече по моя преценка, вече можех да видя края на моя полет. Над мен въжето минаваше по колело, закрепено на дървено рамо, което излизаше от края на скалата. Бях само на шест-седем метра от края и бързо се изкачвах. Усетих приток на адреналин. Кой ще ме посрещне горе?

После изведнъж се оказах на върха на скалата, вторачен в назъбени каменни стени. И тогава за мой вечен ужас видях, че на всеки зъбер, закрепена върху няколко остриета, стърчеше гниеща човешка глава. Изревах от ужас, заритах с крака и се опитах да заплувам обратно във въздуха. Беше нелепо и безсмислено прост израз на физически ужас. Няколко секунди се люлях във въздуха като безпомощна муха, хваната в паяжината. Виждах зад назъбената крепостна стена неравна земя, а отвъд нея се издигаха черните стени на манастир, от средата на който се издигаше също черна кула.

Изведнъж вече не бях сам. Появи се един ориенталец на петдесетина години. Беше облечен в копринена роба от деветнайсети век. Той протегна ръка и се наклони към мен, след което каза на английски със силен акцент:

- Добре дошъл в Шангри Ла. Ламите те очакват. Моля, хвани се за ръката ми.

Нямах друг избор въпреки лудо биещото ми сърце, така че направих, каквото ми казваше, и стиснах ръката му. След миг вече бях стъпил на сигурната пътека зад зъберите на крепостната стена. Мъжът забеляза, че лицето ми е призрачно бледо и че не мога да откъсна очи от ужасяващите човешки останки. Махна с ръка въввъздуха. Английският му беше ужасен и неравен, но напълно разбираем.

- Съжалявам за страховитата картина. Нужна е за отблъскване на нежеланите посетители. За вас в кулата е приготвена стая. Смятам, че ще я намерите удобна.

Реших, че най-доброто поведение бе да излъчвам целеустремсност и решителност. Не можеше да се каже, че обяснението му за отвратителната изложба на глави е задоволително. Може и да бяха човешки плашила, обаче оставаше въпросът чии са били главите? Как жертвите са стигнали дотам, че да бъдат обезобразени по този начин.

- Бих искал веднага да говоря с игумена на това място.

Ориенталецът не се усмихна.

- Ела в кулата. Ламите ще те приемат там.

Той ми махна да се спусна по стъпалата. Видях, че водят към скалистата земя, която се простираше между крепостната стена и манастира. Бях безпомощен, застанал с отсечените глави от едната страна и неизвестното бъдеще от другата. Затова се подчиних на поканата му. Когато минах край него, забелязах, че носи меч, който със сигурност не беше предназначен само за украса.