Царството [calibre 1.48.0]

- Конгпа? - поинтересува се Нанси.

- Това е следващата област между Лхаса и Пемако. Мястото е доста диво, там живеят множество бирмански и асамски етнически групи.

- Значи като Пемако?

- Не, не чак толкова диво, но въпреки това си е Дивият запад. Там цари беззаконие, бедността е голяма, много негостоприемно място. Не си заслужава усилията да бъде управлявано.

Гун през това време разговаряше с шофьора, но щом чу доводите на Джек, го прекъсна.

- Нанси, не го слушай. Това е истинският Тибет. Корави селяни. Там липсват всички удобства на монашеския живот.

Удобствата на манастирския живот, усмихна се тя вътрешно. Това трябва да е някаква шега. Животът трябва да е наистина много труден, щом тибетските манастири са се превърнали в символ на изнежен живот. В този миг Гун посочи към нещо напред по пътя.

- Погледни! Нали разбираш какво имам предвид?

До пътя стояха двама тибетци. Те можеха да са на всяка възраст от шестнайсет до трийсет години. Стояха и зяпаха минаващия конвой. Към ръцете и коленете им бяха вързани малки дървени плочки, за да пазят кожата им, когато коленичеха и се покланяха, а те го правеха след всяка направена крачка. Щяха да продължат да го правят, обясни Гун, чак до двореца Потала.

- Това имах предвид. Това са корави, религиозни хора. Истински тибетци.

Нанси обърна, глава, докато ги отминаваха. Двамата млади мъже отвърнаха на погледа ѝ. Зад тях течеше Ярланг Цангпо, „пречистващата", както ѝ беше казал Джек, че я наричат местните, а от всички страни се издигаха красивите до болка планини и докосваха небесата.

Какво място, помисли си тя. Не е възможно човек да се озове тук и да не се промени напълно. Не е чудно, че Херцог се беше превърнал в толкова неразбираем човек, стоящ настрана от грижите на западната журналистика. Тя вече можеше да усети как всичко наоколо ѝ влиза под кожата: кобалтовосиньото небе, кристално чистият въздух, голямата религиозност, близостта до природата, до живота и смъртта. Обстановката тук изтъкваше важните неща и караше обичайните грижи за материалното съществуване да изглеждат обикновени и незначителни.

Преди много години Феликс Кьониг сигурно също беше минал по този път. Опита се да си представи как ли е усещал Тибет. Нещо не се получи: реши, че е невъзможно да се правят предположения за мотивите на подобен човек. За нея той беше още по-неразбираем от поклонниците, край които току-що бяха минали. Как ли е оправдавал работата си за нацистката партия? Може би не е имал изход или просто не е мислил по този начин. Най-вероятно беше да е отказал да приеме действителността по онова време - искал е просто да работи, да замине за Тибет. Сигурно тук горе, на покрива на света, се е чувствал далече от войната в Европа. Може да се е опитвал да избяга от всичко това. Не беше ли твърде великодушна към него? Дали не е бил правоверен, някой като Гьобелс и Химлер, със своя собствена налудничава теория за произхода на германската раса? Решен да помогне на нацистите по единствения известен на него начин - като им съгради митология, закотвена в Хималаите и оправдаваща техните насилия? Нанси се въртеше в кръг. Имаше само въпроси, но не разполагаше с отговорите. В опит да се откъсне от гъмжащите в главата ѝ мисли, тя се обърна към Гун.