Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Значи ти не си учител, брат или член на религиозния орден в това царство?
- Това не е царство и аз не съм нито едно от изброените неща. Ние сме общност, която просто се опитва да съществува без необикновени страдания. Ние всички споделяме едно и също време и вършим същата работа, макар че поради моя начин на мислене имам естествено предразположение към учене и размишления, затова прекарвам повече време в тези занимания, отколкото останалите ми съжители. Но аз също работя на нивите, жъна и доя яковете.
Заместник-игуменът прекъсна Антон:
- Това прилича на някакво комунистическо общество. Сигурно се е случвало да се озовеш случайно в Червен Китай...
Херцог се усмихна.
- И аз си помислих това в първия момент. Но после си спомних, че китаецът спомена пътя на Тао, погледнах надолу в долината и от съвършено терасираните оризови ниви и великолепната атмосфера на спокойствие разбрах, че това място със сигурност не е било никога докосвано от отровата на Културната революция. И че е много по-старо и мъдро от всякакви идеологии на Маркс и „великия кормчия" Мао.
Но аз не търсех това. Освен ако скромността на китаеца не криеше факта, че иззад стените на Къщата на Мъдростта, както той я нарече, те тайно се опитват да влияят на световните събития с помощта на телепатия и древните практики на тантрическата йога.
Без да имам намерение да го обидя по какъвто и да е начин, попитах китаеца какво се надяват да постигнат във външния свят. Опитва ли се тяхната общност да разпространява своите познания сред останалите? Напуска ли долината в мислите си, за да общува с други хора? Отговорът му беше прост и прям:
- Смятам, че ни разбираш погрешно. Ние не искаме да учим когото и да било на каквото и да било. Гостите са добре дошли тук, за да научат как живеем, но дори за секунда не ни минава през ума да убеждаваме когото и да било, че нашият начин на живот е най-добрият. Мисля обаче, че разбрах за какво говориш. Ние тук в долината имаме познания за много неща и знаем много добре, че съществуват древни изкуства, които позволяват на хората достъп до нематериалните сфери на този свят, да се протягат надолу и да правят внушения на други съзнания. За да стигнат тези внушения до всички хора, трябва да бъдат направени под формата на символи, а не на думи, защото иначе само говорещите даден език ще ги разберат. Между другото, символите са много по-могъщи.
Но да се занимаваме е подобна дейност е против клетвите на нашия орден, защото подобно поведение е много далече от таоизма. Та как биха могли хората да живеят щастливо, ако ги движат само нашите неосъзнати от тях внушения и не са решили сами как да действат? Вместо това ние насочваме нашата енергия към задачата по откриване и подхранване на истинския таоизъм. И тъй като Тао бяга от теб, когато се опитваш да го намериш, и идва при теб, когато се отдръпваш от него, смятаме за най-добре да не се опитваме да го намерим. Просто се опитваме да работим успоредно с него.
Ние съсредоточаваме нашата енергия, за да живеем според Тао, и ако успеем, знанието за нашия щастлив живот ще изтече от високопланинската ни долина в онези под нас. Оттам то ще набере сили и щс се превърне в голяма река и накрая ще се спусне до земите по-надолу и ще стигне самата Брахмапутра. И нейният разлив щс нахрани цяла Индия и целия свят. Тао ни учи, че дори да седиш в мълчание в тиха стая, ако мислиш правилните мисли, ще бъдеш чут на хиляди километри.
Херцог замълча. Сега отново се усмихваше, а погледът му беше мечтателен. Може би е забравил ужаса на опасното си положение, каза си ламата. Според него въпреки опиума промените в настроенията на чужденеца бяха необясними, но искаше да научи още.
- Повярва ли му, когато ти каза тези неща? Съгласен ли си, че чрез подобно бездействие може да се постигне доброто?
Немощен смях се понесе от напуканата уста на Херцог.
- Не. Целите му бяха похвални, но до ден днешен не вярвам, че могат да бъдат постигнати чрез подобни методи. Ако вие в манастира Литанг, който е отдалечен само на няколкостотин километра от това място, не сте чували за него и за неговото учение, ми се струва твърде невероятно в Индия, да не говорим за Ню Йорк или Лондон, някога да чуят за тази идилична общност. И дори това да стане, ще отнеме цяла вечност да се покръсти светът и да заживее като хората в долината. Светът е зает със своите собствени планове.
Херцог спря, за да се изкашля, след това вдигна очи, а усмивката му беше напълно изчезнала.
- Знаех, както Феликс Кьониг преди мен, че само активната намеса и умелото използване на изгубените арийски изкуства, които са притежание на царството Шангри Ла, могат да променят човечеството за добро и да го издигнат на по-високо еволюционно равнище. Бях попаднал в долина на аскетични монаси, отдадени на съзерцателен мистицизъм и размишления върху Тао. Колкото и великолепна да беше тази общност, аз не търсех това място и го казах направо на китаеца.