![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Той замълча за малко, сякаш искаше да си събере мислите.
- Нанси, знаеш ли какво? Понякога, дори да си обезверен човек като мен, има смисъл да вярваш и в най-малоумните теории.
- Какво искаш да кажеш?
- Ами ако цялото население на Тибет заедно с нацистите плюс Антон вярва в Книгата Дзян или Великото бяло братство, или прераждането, или със същия успех в летящи свине, а аз съм единственият, който не вярва... Мисля, че тогава трябва да си затварям устата. Ако искаме да намерим Антон, трябва да мислим като него. Което вероятно означава, че трябва да вярваме във всичко споменато по-горе. Освен това има още нещо: ако Книгата Дзян наистина съществува, тя ще струва милион пъти повече от диаманта Кохинор. Ще бъде най-голямата антика на всички времена, която някога е била откривана.
Той облиза устните си и у него се надига авантюристът, готов да се справи с всяко предизвикателство, особено когато може да се спечелят и пари.
Разбира се, че си мисли за пари, каза си Нанси. Не се живее само с академичните лаври. За миг тя беше разочарована, разочарована, че не реагира като нея. Че търсенето на Антон и на истината за това какво е правил през всичките тези години в Тибет, за Джек нямат по-голямо значение, отколкото възможността да спечели пари. И все пак, щом алчността може да го плени, тогава нека е тя. Беше стигнала дотук и откри, че единственото, което иска, е да продължи нататък. И ако решеше да бъде брутална и към себе си, трябваше да признае, че в търсенето ѝ също имаше зрънце личен интерес: искаше великата история, която Антон беше заминал да търси.
- Значи все пак ще дойдеш в Пемако? - попита тя предпазливо.
Джек се усмихна в отговор.
- Разбира се, нека го направим.
- Смяташ ли, че нещо ужасно се е случило на Антон?
- Кой знае? Едно е сигурно - той е от онези типове, които са направо неразрушими. Дяволски късмет и подобни неща. Възможно е просто да обикаля стари манастири и да си прекарва добре...
- Или най-накрая напълно е полудял... - добави Нанси с приглушен глас.
Джек наклони глава, изгълта последните капки от бирата и остави шумно шишето на масата, после погледна към вратата.
- Или и двете. Има само един начин да разберем. Къде е Гун Лобсанг, когато ти трябва?
36
Групата монаси беше спряла отново високо в планината близо до края на пояса от дървета. Бяха потърсили заслон от дъжда под група криви акации. Под тях долината беше покрита от висящи големи облаци.
Въпреки страха си заради усещането, че нещо ги преследва, Антон Херцог беше доволен, че спираха. Когато монасите го носеха, въжетата, които придържаха изтощеното му тяло към носилката, протриваха кожата му. Затова сега беше зачервена и кървеше. Освен това се беше уморил да се опитва да държи главата си неподвижна, докато го подмятаха насам-натам. Радваше се, че ще си отдъхне от тези неудобства. Опитваше се да диша по-бавно, да отпусне крайниците си. Може би бяха съвсем близо. Може би Агарти беше само на един преход от тук. Надяваше се да е така, защото знаеше, че няма да издържи още дълго.
Заместникът на игумена дойде при него, клекна до носилката и му предложи нова лула. Докато дърпаше и вдишваше сладкия дим, Херцог чу как старият лама се изправи и започна разговор с един от монасите. С усилие отвори очи. Двамата изучаваха карта. След около минута заместник-игуменът отново клекна до него, вдигна картата пред очите му и посочи с черен под нокътя пръст горния ляв ъгъл на измокрената страница.
- Това ли е мястото, където те намери китаецът? Там ли се отказа?
Херцог почувства как гъстият медоносен дим на опиума изпълва гърлото и дробовете му. Под въздействието на наркотика отново усети подтик да говори. Вратът вече не го болеше, разкъсващата болка в дробовете беше намаляла и се чувстваше отново изпълнен с покой и задоволство. Китаецът? Какво искаше да каже ламата? Какво знаеше за този странен китаец? Нима беше напреднал толкова много в разказа си за своето пътуване, че е казал на ламата и за странния китаец? Не можа да си спомни. Опиумът му отнемаше последните остатъци воля за съсредоточаване. Не отне обаче нищо от жизнеността на мисълта му. Сега съзнанието му се рееше, където си искаше, защото беше лишен от силата да го насочва по своята воля.
- Да - отговори той тихо, докато в съзнанието му изплува образът на елегантния китаец. - Китаецът. Точно така.
С нова настоятелност в гласа, заместник-игуменът го прекъсна:
- Моля те да се съсредоточиш и да погледнеш точката, която соча на картата. Това ли е мястото, където те намери?
Херцог наистина се опита да фокусира погледа си върху картата.