![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Не зная. Той ме спаси. Отведе ме. Но пътуването беше по-дълго, отколкото осъзнавах. Не бях в добра форма. Трябваше да минем през висок проход. Проход, който беше много добре скрит. По време на изкачването ту заспивах, ту се будех, когато от време на време носилката се разтърсваше. А спускането беше толкова стръмно, че ме помолиха да сляза от нея. Всички бяхме вързани един за друг. Аз и китаецът в средата, а пред и зад нас - шерпи.
Игуменът се отчая.
- Кажи ми, разпознаваш ли нещо на картата? Изобразената тук местност напомня ли ти нещо? Подсказва ли ти къде си бил?
Обаче Херцог се беше унесъл. Той мърмореше отчасти на себе си и донякъде на доктора, който надничаше покрай заместник-игумена.
- Не знам, нали разбираш. След няколко минути пътеката напълно изчезна. Бяхме принудени да вървим по тясна скална тераса. В продължение на стотици метри напредвахме крачка по крачка по тази издатина, покрай челото на огромна висока скала. Долу, на около триста метра под нас, се виеше зелена, подобна на змия река, пробивайки си път през скалистия каньон.
Заместник-игуменът се вторачи в картата. В този сектор нямаше нито река, нито клисура, нито тераса. Той въздъхна и отпусна ръце. Тъжните му очи огледаха умиращия мъж. Херцог усети, че е разочаровал стария лама.
- Не бива да забравяш, че бях изтощен. Когато най-накрая стигнахме отново да някаква пътека, аз рухнах от изтощение. Помогнаха ми пак да се кача на носилката, която шерпите по някакъв начин бяха носили през цялото ни ужасяващо пътуване. Веднага щом седнах на столчето, заспах. Събудих се отново едва когато се чуха радостните викове на шерпите, щом най-сетне видяха родното си място. Затова не мога да позная нищо на твоята карта. Трябва да разбереш, че не бях в по-добро състояние, отколкото съм сега...
Херцог потъна в мълчание. Заместник-игуменът върна картата на монаха. След това притисна длани една в друга. Искаше да научи още, да чуе какво е това място, макар че това беше забранено познание и изпитваше вина дори при мисълта да попита.
- Как изглеждаше техният дом? Моля, опиши го.
Херцог повтори сънливо въпроса. Очите му се бяха вторачили с благоговение в небесата.
- Как изглеждаше? Това беше най-тучната и зелена долина, която някога бях виждал. Нещо поразително. Заобикаляха я високи върхове, но тъй като най-широката ѝ част се простираше на не по-малко от два километра и половина, получаваше достатъчно слънчева светлина. Долу в долината можах да видя съвсем ясно манастир, заобиколен от жилищни сгради и селски къщи, а в полетата различих фигурите на много хора, които здраво се трудеха.
За миг се озова отново там и джунглата изчезна, болките, които го държаха здраво във физическия свят, избледняха и той се върна в миналото и красивата долина. Започна да говори, но можеше ли заместник-игуменът да го чуе? Описваше своите видения, спомени. Виждаше как китаецът гордо се усмихва. Той се обърна към него направо сащисан от благоговение и каза:
- Толкова е красиво!
- Благодаря - отговори китаецът. - Винаги е било така.
Внезапно очите на Херцог отново се фокусираха върху заместник-игумена. Вече беше сигурен, че говори, а не само сънува. Той събра всички сили и се вторачи решително в ламата.
- Опитах се да науча повече от китаеца. Казах, че това ми прилича на невероятно мирно място. Страдате ли от обичайните проблеми на обществото, попитах го аз.
Китаецът ми се усмихна гордо и отговори:
- Тук престъпления няма и болестите са непознати. Хората живеят пълноценно и дълго и умират в съня си. Нямаме нужда от техници, адвокати, почти не ни трябват лекари и със сигурност не ни е нужна никоя от онези прозелитски религии. Придържаме се към таоизма и животът ни минава в щастие. Благодарение на просто, но здравословно меню от ориз, пресни зеленчуци, никаква захар и съвсем малко сол, съчетано със здрава ежедневна работа на открито, човешкото тяло не заболява, не развива рак и други болести. Тук възрастните умират мирно в съня си, оттегляйки се кротко от живота, както са правили примитивните хора в продължение на милиони години по целия свят.
На всеки десет години получаваме сведения от външния свят. Въпреки това не смятаме, че в неговите дела има нещо, което да не може да се предскаже цяло десетилетие преди да се случи, и то без човек да се замисля кой знае колко. Въпреки че таоизмът никога не спира на едно място, той не се променя...
- Значи това не е манастир? - попитах аз и посочих с пръст основната сграда, която се издигаше между селските жилища.
- Не. Не и според модела в останалата част на Тибет. Това е обикновена къща. Надяваме се да окуражим Мъдростта да я направи свой дом, но не сме толкова самонадеяни да го направим и свой. От време на време го посещаваме и се опитваме да чуем онова, което Мъдростта ни нашепва.