Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
След като занятията приключиха, тя не се отправи веднага към Университета. На лицето на Калън вече се беше появило онова разсеяно изражение; когато се приближи до него, той не я погледна в очите, а се зазяпа в далечината. Когато осъзна, че тя не си тръгва, Калън се намръщи и присви устни.
— Можеш да си вървиш — каза й той.
— Знам, но сигурно ще ви е интересно да научите, че по улиците се носи мълва, че Гилдията се опитва да купи семена от роет. Вярно ли е?
Той впери поглед в нея. Зениците му се разшириха. „Сега вече привлякох вниманието ти“ — помисли си тя.
— Не трябва да вярваш на всичко, което чуваш от приятелите си — каза й той.
— Но е истина, нали? — Тя го погледна с присвити очи. — Затова ли не искате да помогнете на Сери? Страхувате се, че щом заловите Скелин, доставките ще секнат?
Очите на Калън проблеснаха от гняв и той стисна зъби.
— Нямаш представа каква си късметлийка — каза й той.
Тя примигна изненадано, преди да я залее вълна от гняв.
— Късметлийка? Аз? Най-добрата ми приятелка ме измами да науча черната магия и ме натопи за убийството на баща й, след което се опита да ме убие. Единствените хора, които ги е грижа за мен, са далеч и всеки момент могат да умрат.
Очите му се разшириха и лицето му омекна.
— Извинявам се. Имах предвид… — Той погледна настрани и се намръщи като от болка. — Успя да избегнеш капана на роета. Има толкова много магьосници, на които им се иска да имат твоята издръжливост.
„Като теб самия“ — помисли си тя. Но в този миг установи, че вече не изпитва отвращение към него. Репутацията му на мъж с неподкупна почтеност бе от изключително значение за поста му на черен магьосник. Пристрастяването му към опиата сигурно бе унизително и бе разклатило увереността му. Фактът, че беше черен магьосник, сигурно изнервяше останалите магьосници, които знаеха за порока му. Но също толкова изнервяща бе мисълта за многото магьосници, които бяха държани като заложници от Скелин.
— Колко много? — попита тя, неспособна да скрие загрижеността в гласа си.
Той се намръщи.
— Не мога да ти кажа. Но… правим нещо, за да им помогнем.
— Като се опитвате да отглеждате растението?
— Най-малкото, за да поемем контрола върху доставките. Да намерим лекарство или да открием не толкова вреден опиат. — Калън въздъхна. — Отчасти си права. Ако Скелин бъде убит, шансовете ни да намерим семена ще намалеят. Все още не можем да рискуваме и да се опитаме да го заловим. — Той срещна погледа й и в очите му проблесна решителност. — Обещавам ти, че щом се сдобием с онова, което ни е нужно, веднага ще открием и ще премахнем Скелин. Това може да включва и приемане на предложението на приятеля ти, ако все още е готов да поеме риска.
Лилия кимна. Тя се замисли върху онова, което Калън й беше споделил. Звучеше й смислено и мъжът като че ли не лъжеше. Нямаше смисъл да крие от него идеята си.
— Знаете ли, че в града се продава парфюм, който се прави от цветове на роет?
Калън повдигна вежди и в очите му проблесна интерес, точно както бе очаквала.
— Не.
— Все отнякъде трябва да взимат цветчетата. — Тя се усмихна. — Може би Гилдията трябва да проучи въпроса. Е, чакат ме следващите занятия.
— Да. Не закъснявай — каза разсеяно той.
Лилия тръгна. Когато отново погледна през рамо, той продължаваше да стои там, вперил поглед в далечината, но този път на лицето му бе изписано изумление.
В каруцата беше невероятно задушно и горещо, и Лоркин просто спря да брои колко пъти му се налагаше да си стиска носа, за да не кихне. Както всички роби в превозното средство, и той бе покрит със сива прах, чието предназначение беше да избива въшките. По същата причина косата му бе остригана до кожа. Глезените му бяха оковани с вериги към една метална скоба, забита в центъра на каруцата.
Гърбът го болеше и пареше там, където бе попадал камшикът и той непрекъснато трябваше да възпира желанието си да изцели нараняванията. За наказанията му нямаше никаква причина, освен желанието на каруцаря да докаже превъзходството си, след като началникът на робите на ашаки Ачати му беше казал, че „онзи там е проблемен“. Той избягваше да поглежда спътниците си и се опитваше да скрие гнева, който съдбата им пораждаше в него. Това бяха отрепките сред градските роби, твърде стари, увредени, грозни или непокорни, за да бъдат използвани от бившите си господари. Те знаеха, че ги откарват да работят в една мина в южния край на Стоманения пояс.