Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Не че бе очаквал тя да се изкачи така добре, както го бе сторила. Всъщност го бе изненадала. Но можеше да бъде по-добре. Ако инстинктите му бяха прави, Елизабет имаше потенциала да се движи така безшумно, както всеки роден ловец. Тя беше готова да работи за това, което има нужда да знае. А това бе наложително. Младата жена разбираше, че се нуждае от това, което Даш й преподаваше, точно както и той самият го осъзнаваше.
— Това е слабо оправдание — изсумтя най-сетне тя, преди да се обърне и да тръгне обратно към предната част на хижата. — Имам нужда от душ и закуска. Ще опитам отново по-късно, след като го обмисля.
Елизабет разкърши рамене, гласът й беше замислен, сякаш й бе хрумнало нещо, за което не е толкова сигурна, а дупето й изпълваше дънките й като съновидение.
Даш направи гримаса, когато пенисът му запулсира, а страстта му сякаш достигна най-високото си ниво. Не я бе докосвал от онзи ден в ранчото на Майк. Прибързаното тръгване, изтощителният полет и пътуването до хижата отнеха най-малко двадесет и четири часа. И двамата се бяха сринали в леглото и бяха заспали като мъртви, веднага след като изядоха набързо приготвената храна.
Обучението беше започнало вчера, веднага след като излязоха от хижата, а вечерта, по обратния път, докато почти я носеше, той знаеше, че сексът няма да бъде начело на списъка с приоритетите й. Но в неговия се издигаше бързо към челните позиции.
Младият мъж я проследи как изчезва в спалнята на малката хижа и няколко минути по-късно чу пускането на душа с пълна сила. Набързо приготви закуска — два големи, пухкави омлета, пържени картофки и портокалов сок. На плота бе оставено прясно сварено кафе. Когато Елизабет излезе от спалнята, почти половин час по-късно, Даш седеше на масата.
— Яж. Ще упражняваме самозащита след като се нахраним, после ще си дадем почивка до вечерта.
Даш седна срещу нея и са зае със собствената си закуска. Беше питателна, обикновена и проста, с високо съдържание на въглехидрати, протеини и калории. Елизабет щеше да се нуждае от енергия, за да преживее следващите две седмици. Тя беше отпаднала, уморена. Вече не живееше на разбити нерви и страх. Адреналинът беше този, който засилваше сетивата и даваше една допълнителна острота, пък била тя и изкуствена. Сега, тя трябваше да научи сетивата си да работят в правилната посока. Без нерви. Без адреналиновата бомба, която ситуацията на живот и смърт, пред която бе изправена преди, й беше дала.
Тя пое дълбоко въздух, но вместо да отговори, само кимна. Движението привлече вниманието на Даш към гърдите й. Освободени, без сутиен, те пак бяха зрели и пълни, закръглени малки хълмчета. Ръцете го сърбяха да ги улови и гали. Даш умираше да я вземе отново. Да разбере дали усещанията са толкова интензивни втория път, или всичко това е било една илюзия.
Обучението първо, напомни си той, довършвайки храната си, след това се облегна назад, за да се наслади на кафето си. Беше първата му чаша от дни насам и проклет да бъде, ако не му бе липсвало. Кофеинът удари сетивата му почти незабавно, карайки го да потисне един звук на наслада.
Елизабет не беше толкова сдържана. В гърлото й завибрира дълъг, нисък звук на одобрение, когато затвори очи, наслаждавайки се на вкуса, както и на въздействието на кофеина. Изражението й показваше чиста чувствена наслада и когато преглътна горещата течност, езикът й се подаде да улови една избягала капчица на долната й устна.
Пенисът на Даш потрепна при спомена. Представи си как тя бе облизала устните си по този начин веднъж и преди. Когато бе поела с езика си последната капка от копието му, останала там след любовната им игра, малко след като той бе отдръпнал Елизабет от пениса си, точно преди Майк да ги прекъсне.
— Почти забравих колко е хубаво — въздъхна Елизабет, когато отвори очи и погледът й срещна неговия.
По страните й незабавно се плъзна топлина, когато очите му попаднаха на влажните й устни.
— Довърши кафето си — Даш се изправи на крака и разчисти чиниите от масата. — Искам да започна да те уча да се биеш с нещо повече от нерви и страх. Трябва да запазиш главата си ясна, за да бъде ефективно. Да нанасяш удар, който ще извади от строя, вместо просто да зашемети. Ако само зашеметиш врага си, рискуваш да изникне зад теб по-късно. Ако го осакатиш, можеш да го обезвредиш за неопределено време. Накратко убийството е най-добрият ти залог.