Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Елизабет наблюдаваше как Даш разчиства всекидневната, избута мебелите до стената, преди да разгъне голямата подложка за упражнения, която бе взел от Майк. Той се движеше бързо и грациозно за мъж. Без излишни движения, без лутане. За няколко минути подложката бе разгъната и Даш се обърна към нея с вдигнати вежди.
Елизабет вдигна безмълвно чашата си с кафе. Не беше приключила. И не можеше да се опита да се съсредоточи върху това да му позволи да я учи как да се бори в развълнуваното състояние, в което бе в момента ума й.
Би ли могла хладнокръвно да убие Грейндж? Сега този въпрос я преследваше. Преди беше толкова сигурна. Беше се убеждавала, че може лесно да изстреля един куршум между очите му и никога да не се замисли втори път. Навсякъде. По всяко време. Сега Каси не беше с нея. Нейната невинност нямаше да пострада от това, че майка й пролива кръв.
Елизабет се извърна от Даш и се загледа през прозореца над мивката, докато той се премести на подложката и започна серия от упражнения за загряване. Гората беше гъста, защитаваща, скриваше идеално малката хижа.
Сигурно място, така го бе нарекъл Даш. Един колега войник ми го зае. Не е голяма работа.
Приятел. Елизабет бе забелязала, че всеки е познат, колега войник, член на Специалните части. Той имаше връзки до ада и обратно и гласът му отразяваше уважение и често привързаност към всеки човек, за когото говореше. Но никога не ги наричаше приятели. Никога не позволи на гласа си да издаде връзката, която Елизабет можеше да усети, че ги свързва заедно. Те бяха част от една мрежа на честта, на посвещение един към друг.
Даш бе убил, за да спаси нея и Каси. Бе убил, за да спаси своите хора. Той бе убивал в разгара на битка и не се бе запитвал за животите, които отнема. Да убие или да бъде убит. Но нямаше да го направи хладнокръвно. А Елизабет ужасно се страхуваше, че тя може.
Грейндж беше чудовище. Докато беше жив, щеше да представлява заплаха за Каси. Никога нямаше да спре в желанието си да я притежава. Хора като него никога не спираха.
Младата жена отпи от чашата, спомняйки си за двете години, прекарани в бягане. Животите на хората на Грейндж, които бяха отнети. Случаите, в които я бяха преследвали безмилостно, безчувствено. Когато тя довърши кафето си и докато изплакваше чашата, осъзна, че мъглата от гняв и болка, която я бе изпълвала през последните месеци, бавно се бе подсилвала вътре в нея.
— Елизабет? — жената погледна в отражението на прозореца и видя Даш зад себе си, взиращ се в нея нежно.
Тя преглътна тежко.
— Това прави ли ме също чудовище, Даш? — попита го. — Лоша ли съм?
Ръцете му се отпуснаха на раменете й и той я придърпа към гърдите си, срещайки погледа й в прозореца пред тях.
— Няма нищо по-опасно от един прозорец, Елизабет — изрече Даш, вместо да отговори на въпроса й. — Ти се чувстваш в безопасност в къщата. Всеки би се чувствал. Хората не мислят за прозорците. Но преследвачите — да. Те наблюдават прозорците, скрити, сигурни, а погледите им са устремени към тези малки квадрати, докато чакат целта да премине, да спре и да се възхити на гледката. Тогава те сграбчват.
Елизабет погледна шокирано назад към него.
— Тогава защо стоим тук?
— Ти винаги си уязвима. Всеки е. А ти си достатъчно умна, за да знаеш, че това, което идва, обикаля наоколо. Грейндж е чудовище. Ако направи така, че досието на Каси да постави в опасност теб или мен, тогава е мъртъв. Това е. Ако не от твоята ръка, то ще е от моята. Природата се грижи за страдащите, бейби. В крайна сметка Грейндж ще загуби, ако не скоро, то по-късно. А когато това стане, поне дузина чудовища ще заемат мястото му. Такъв е пътят на злото. Винаги. — Даш я дръпна от прозореца и я поведе към подложката. — Сега се приготви, защото ще те съборя по задник.
Глава 22
Даш я събори по задник. Повече от веднъж. Отново и отново. Крещеше заповеди към нея като някакъв проклет сержант, когато тя не се движеше толкова бързо, колкото трябва или както той мислеше, че й е обяснил.
Даш беше мошеник. Елизабет го знаеше. Предусещаше всяко движение, на което я бе научил и знаеше как точно да му противодейства. И го правеше с удивителна ефективност, след това имаше дързостта да й се изсмее, когато в нея се надигна чувство на безсилие.