Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Глава 21
— Достатъчно си шумна, за да се събудиш мъртва — каза рязко Даш, когато Елизабет се плъзна покрай ъгъла на хижата две сутрини по-късно. Пот капеше от сплетената й коса и надолу по лицето й, дрехите й бяха мокри от нея.
Тя се бе промъкнала по пътя надолу до това място за два пъти повече време, отколкото би трябвало да й отнеме, и бе пренебрегвала половината от това, което той й бе казвал по пътя. Първото нещо, което Даш бе доловил, бе уханието й, просто защото Елизабет не проверяваше посоката, от която духа вятърът. Беше чул шума от заобикалянето на малкото сечище преди пет минути, идващ от напълно противоположна посока от тази, от която би трябвало.
Младата жена спря и се намръщи, сините й очи блестяха от гняв.
Гърдите й се повдигаха от напрежение и нервност, и Даш се съмняваше, че би могла да чуе, ако някой се промъква зад нея, от ударите на собственото си сърце.
— Бях безшумна, по дяволите. Не издадох нито звук.
— Смяташ ли, че бих те излъгал? — изръмжа той. — Чух приближаването ти преди пет минути. Ако това беше имението на Грейндж, пазачите вече да са те съборили, съблекли и изчукали. Казах ти, Елизабет. Безшумно. Показах ти как.
Беше строг с нея. Но ако той можеше да я чуе от такова разстояние, тогава онези проклети кучета, патрулиращи имението на Грейндж, също щяха.
— Колко по-безшумна трябва да бъда? — Елизабет бе изтощена, раздразнена и готова да го разкъса.
— Дяволски по-тиха — каза остро Даш. — Обърни се, закарай задника си обратно до началната точка и опитай отново. Грейндж се връща в имението си след две седмици. Това е. Тогава идва края на обучението и идва време за убиване. Няма да бъдеш готова.
— По дяволите, няма — изръмжа тя. — Мамка му. Ти си Порода. Разбира се, че ме чуваш. Грейндж не разполага с Породи в редиците си, нали?
— Не, не разполага — каза той тихо, с лека усмивка, овладявайки инстинктивното желание да я закриля. — Той има кучета. Големи, жестоки кучета, обучени да чукат любопитни малки момичета, които идват пълзящи в имението. Ти вече го изживя, бейби. Сега искаш ли да се пробваш и с истински животни?
Лицето й пламна от ярост, а устните й изтъняха, когато го погледна студено.
— Тази сутрин си много духовит — подигра се Елизабет. — Жалко, че не си добре обучен като кучетата на Грейндж.
Тя се завъртя на пети и тръгна обратно да заобиколи хижата, докато Даш усещаше как обиден гняв потича в тялото му. Засили се след нея, решен да я научи, че войниците никога не отвръщат дръзко на треньорите си. Не и без да им се размине.
Когато заобиколи стената на хижата, имаше не повече от секунда предупреждение, преди краката му да излетят изпод тялото му, събаряйки го по гръб от яростния удар на Елизабет. Острият край на една пръчка се притискаше в гърлото му.
— Сега, голямо момче, предлагам да закусим — озъби се жената, извивайки устни в подигравателен триумф, когато той присви очи към нея. — Кой казва, че не мога да бъда безшумна?
Беше го победила. Проклета да е, беше го изиграла толкова бързо, че той дори не бе помислил, че може да се окаже толкова подла.
Даш вдигна ръка и издърпа пръчката от нея, захвърли я настрани, взирайки се в Елизабет.
— Следващият път, когато си над мен така, по-добре да си гола — изръмжа той.
— Следващият път ще ти сритам топките, задето си толкова оскърбителен — озъби се тя в отговор.
Даш не се съмняваше, че ще го стори. Ако имаше възможност.
Мъжът се надигна, после се изправи на крака, докато тя стоеше и го гледаше триумфиращо.
— Добре се справи. Не достатъчно, но добре.
Елизабет въздъхна тежко.
— Не достатъчно? — тя сложи ръце на бедрата си, докато го гледаше намръщено. — Повалих те. Честно. Как така не е достатъчно добре?
— Защото ти вярвам и имах допълнителна пречка; заради това, че толкова силно искам да те чукам, че не мога да те смятам за истинска заплаха. Лош ход от моя страна. Няма да направя тази грешка отново — проклет да бъде, ако гордостта му може да понесе това.
Бяха работили през по-голяма част от сутринта. Даш я бе измъкнал от леглото преди зазоряване, беше я завлякъл до върха на възвишението над хижата и й бе казал да чака, преди да тръгне обратно надолу. По пътя нагоре, той я бе научил как да се движи през храсталаците, да запазва стъпките си тихи, а дишането си бавно и спокойно. Как да върви, какво да е темпото на стъпките й и как да се движи, без да причинява звукови вълни.