Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— О, Господи! Даш! — Елизабет изкрещя името му и тялото й се разтресе конвулсивно под него, когато оргазмът й се надигна мощно — прекрасен и силен — от дълбините на тялото й.
Тя беше толкова стегната около него. Плътта й се разтегна, обгърна го, давайки път на израстъка, появил се от пениса му, и заключващ го дълбоко вътре в нея. Даш не можеше да се отмести, без да я нарани, не можеше да отдръпне набъбналата си плът от тясната й вагина. Можеше само да стене победено, да я притиска към себе си и да позволи на освобождението да избликне от тялото му.
Всеки силен пулс на спермата му туптеше в твърдия израстък и предизвикваше контракции във влагалището на Елизабет, които я караха да крещи пресипнало. Тя се гърчеше под него, борейки се да поеме допълнителната ширина, когато в нея се надигна още един оргазъм, който я накара да потръпне диво, като бе принудена да поеме всяка силна струя на спермата му във вече препълнените си дълбини.
Даш усети вкуса на кръв и осъзна, че острите върхове на кучешките му зъби са пронизали рамото й. Езикът му го ближеше, устата му смучеше малката рана, докато Елизабет скимтеше под него. Опустошителните усещания, които разтърсваха тялото й, вече бяха по-слаби. Потрепваше под него, вагината й стискаше твърдия израстък, заключен вътре в нея, докато тя стенеше от затихващите тръпки на оргазма.
Ръцете й паднаха на леглото, краката й се плъзнаха изтощено от кръста му, преди Даш най-сетне да усети отпускането на плътта си. Беше бавно. Разрушително. Силни горещи струи от спермата му изригваха вътре в нея при всеки трепет на израстъка, въпреки че силата им намаля, когато издутината започна да се смалява.
Даш задържа Елизабет близо до гърдите си, дишайки тежко. Бореше се срещу собствения си шок и ужас, докато най-накрая успя да се изтегли от нея, излизайки от вагината й, която даде на плътта му една лека, звучна целувка за сбогом.
Глава 20
Даш имаше намерение да се отдръпне от Елизабет, да напусне леглото, стаята, да намери някакво място, далеч от сладкия аромат на възбудата й, където да може да помисли. Да премисли ясно това ново, шокиращо развитие. Но когато понечи да се отмести от нея, тя прошепна името му. Сънливо и преситено, изтощено от желанията, които той бе предявил към нея, тялото й се бе отпуснало върху неговото като копринена милувка, когато тя се приближи към и се настани в обятията му.
Елизабет се устреми към него, придърпа го към себе си, премести се в ръцете му и положи глава на гърдите му. Даш погледна надолу към разрошената тъмна коса, разстлана по леглото. Един строен крак беше преметнат върху неговия, а ръката й лежеше на корема му. В този момент той беше вързан толкова здраво за леглото, както би могъл да бъде, ако бе прикован от вериги, вместо от тази деликатна жена.
Какво трябваше да направи? Даш се обърна колебливо към нея и обви ръце около тялото й, очаквайки позата да бъде неудобна. Но не се получи. Елизабет му прилягаше така, сякаш бе създадена за него.
Никога не си бе позволявал да прегръща жена след секс. Никога не се бе чувствал достатъчно спокоен или отпуснат, да спи с някоя. И дяволски сигурно бе, че никога не бе бил способен да се сдържи от това да се отдръпне. Но Елизабет беше различна. По повече от един начин.
Господи. Какво й беше причинил? Даш затвори очи и преглътна тежко при спомена за дебелата издутина във вече плътно прилепналата й вагина. Като животно. Но нищо не можеше да промени факта, че удоволствието бе толкова интензивно, толкова по-дълбоко от всичко, което някога бе преживявал, че той не искаше нищо друго, освен да го повтори.
Вместо това, мъжът я притисна в обятията си и я остави да си почине. Надяваше се, че тя спи. Молеше се да спи. Защото ако не беше така, нямаше никакъв шанс да се сдържи да не я вземе отново.
Даш позволи на пръстите си да потънат в меките вълни от коса, които се спускаха по гърдите му и надолу по гърба й. След като задръжките й бяха паднали, Елизабет се оказа едно чувствено, горещо и еротично създание. Беше го изгорила жив.
Мъжът отпусна брадичка на главата й, чудейки се на странната промяна вътре в себе си. Знаеше, че Елизабет е негова жена. Неговата половинка. Беше приел това преди повече от година — когато командирът му за първи път започна да му чете писмата на Каси. Нямаше друг начин да обясни дълбокото чувство на притежание, което го бе изпълнило, вроденото познание и яростта, която го бе обхванала, докато бе погребан под лекарствата, докато тялото му се излекува. Беше я познал. Смехът й, докосването й, топлината й. По времето, когато се събуди, Даш бе изпълнен с решителност да бърза, да оздравее и укрепне, решителност, която не бе познавал никога преди.