Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— По дяволите, Даш. Аз не съм Порода… — тогава Даш нападна. Ръката му се обви около гърлото й, когато нейната литна нагоре. Пръстите й се забиха в нея, а другата й ръка се стрелна зад гърба й към очите му. В същото време глезенът й се изви зад неговия, когато тя се раздвижи внезапно за един ослепителен удар.
Даш се наведе рязко, завъртя се на пети и присви очи към Елизабет, изправен пред нея. По устните му премина усмивка.
— О, добро момиче — изтананика одобрително той, докато тя се взираше в него шокирано. — Сега го направи отново. Обърни се.
Вместо това Елизабет отстъпи назад. Как, по дяволите, беше направила това?
— Ти ще ме очакваш — възрази тя, клатейки глава, повече от изумена от себе си.
— Ще се престоря, че не очаквам — каза рязко Даш. — Обърни се и го направи отново.
— Не мога да го направя по команда — поклати глава Елизабет, дишайки тежко. — Не знам как го направих първия път.
— Тогава си мъртва — каза мъжът жестоко. — Кървава безжизнена каша. Нека се обадим на Каси да започне да оплаква майка си. Сега се обърни.
— Не мога да го направя отново — отдръпна се тя нервно. — Позволи ми да го обмисля. Да разбера как го направих първия път.
— Не. Обърни се — очите й святкаха от гняв, но това беше добре, защото властното му отношение наистина я вбесяваше прекалено.
— Не съм готова.
Въпреки това Даш тръгна към нея. Преди да има време да го обмисли, Елизабет видя гнева, решителността да изкара насила нещо от нея, и тя се отмести бързо настрани, едва успявайки да избегне хватката му. Даш се обърна към нея.
— Искаш да убиеш Грейндж? — изсумтя той. — Ти не можеш да убиеш никого, Елизабет. Нямаш това, което е нужно. Нямаш смелостта да опознаеш собствените си сили, да не говорим за слабостите си. Грейндж ще вземе Каси, точно както планира, защото ние никога няма да получим тези документи и ти ще си мъртва. Той може да се задейства точно тогава, ще я отвлече при първа възможност и ще я има. Никой няма да бъде в състояние да я спаси, Елизабет. Никой. Защото ти ще се провалиш.
— Само документите няма да я спасят — възрази жената отчаяно. — Един куршум в главата му ще бъде повече от ефикасен и аз знам как да стрелям с пистолет.
— Тези документи ще го накарат да си покаже зъбите — осведоми я Даш хладно. — Ще откраднем докладите, доказателство за експериментите, и ще разобличим плана му заедно с показанията за смъртта на Дейн, твоите и на Каси. И той е загубен. Законно. Разбит, Елизабет. Ще накараш чудовището да си покаже зъбите. Убийството не е лесно. И понякога, не е най-доброто решение.
Яростта се натрупваше вътре в нея. Искаше Грейндж мъртъв. Искаше да кърви, да страда, а Даш се опитваше да й отнеме всичко това.
Той отново тръгна към нея. Хвърли се напред, бързо и неочаквано, а тя падна на пода и се завъртя към краката му. Той я бе научил на това. Даш я прескочи пъргаво и се обърна отново за нея, но тя бе останала долу, премести се настрани и още веднъж се протегна към краката му. Мъжът се свлече този път и тя незабавно се метна на гърба му, ръцете й се впиха в мократа му коса и дръпнаха главата му назад.
— Следващият път — изръмжа Елизабет, — в ръката си ще имам свой проклет нож.
Преди да може да ахне, Даш я сграбчи за китката, издърпа я от себе си и я възседна, притискайки ръцете й към пода.
— Поколеба се — устните му се изтеглиха от зъбите му яростно. — Даде предупредителен, а не смъртоносен удар. Сега врагът ти те повали, Елизабет. Мъртва си.
— Наистина? — задъха се тя разярено.
Кръвта препускаше във вените й, адреналинът нарастваше в тялото й и запулсира във вагината й. Младата жена утихна, понамести се и се отпусна под него. Даш се стегна автоматично.
— Причиняваш ми болка — въздъхна тя, борейки се за въздух. — Можем да поговорим за това, Даш. Наистина. Ще го направя по-добре следващия път.
Очите на мъжа се присвиха.
— Уморена съм — Елизабет погледна нагоре към него невинно, преди погледът й да трепне към твърдата издутина в панталоните му. Лека усмивка изви устните й. — Вместо това сега бихме могли малко да си поиграем.
Тя размърда китките си под дланите му, наблюдавайки го изпод полуспуснатите си клепачи, като облиза устните си бавно, навлажнявайки пресъхналите извивки.
— Ще те направя много щастлив мъж, половинке.
Даш се отдръпна назад леко, разхлабвайки китките й. Само още малко, помисли си тя, като пое дълбоко дъх, повдигайки гърдите си, когато погледът му попадна на тях. В същото време раздвижи краката си със силен замах, който ги изпрати около ръцете и торса му, като Елизабет се отдръпна назад, надигна се, събра двете си длани в юмрук и нанесе удар в долната част на корема му.