Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Елизабет се опита да го дръпне за косата, но натискът, който той оказа върху китките й, я накара да го пусне веднага. Посегна към очите му, но Даш беше по-висок от нея и винаги разбираше какви са намеренията й. Студени и решителни, златистокафявите му очи не пропускаха дори най-лекото трепване.
Тя се изправи бавно на крака, заставайки пред него, докато дишаше тежко. Прекалено ясно осъзнаваше, че подутите й гърди и връхчетата на зърната й се притискат към сутиена и тениската й. Между бедрата й, платът на дънките й упражняваше достатъчно натиск върху чувствителния й клитор, за да я накара да копнее за повече.
Беше възбудена и потна, и ставаше все по-ядосана с всяка минута. По дяволите, той дори не се преструваше, че тя не може да е готова за него.
— Обърни се — нареди той хладно. — Представи си, че си на пост. Зад мен си и ми пазиш гърба, Елизабет. Сега се завърти. Трябва да се научиш как да се защитиш, ако те нападнат в гръб, когато не съм до теб.
— Това не действа — оплака се тя разпалено. — Не мога да направя нищо подобно, освен да те оставя да ме набиеш.
— По-добре мен, отколкото Грейндж или хората му — Даш не беше ни най-малко отзивчив. — Сега обърни това стегнато дупе. Завърти го или нещо такова. Може би ще ме разсееш с мисли да го чукам.
Елизабет извъртя очи, но все пак дъхът й секна. Той продължаваше да я заплашва с това.
— Сякаш някой от хората на Грейндж има такъв пенис — отбеляза тя задъхано. — Ако беше с нормален размер, Даш, може и да ти позволя да опиташ.
Очите му се присвиха.
— О, скъпа, ще направя повече от това да опитам, когато му дойде времето. Сега го обърни и ми позволи да го видя.
— Нека си поема дъх — той беше дявол.
— Кажи го на Грейндж — изръмжа мъжът. — Питай дали ще ти позволи почивка, преди да те убие. Може да го хванеш в добро настроение.
Зъбите й изтракаха, докато се бореше с гневния отговор. Но всеки път, когато се озъбеше към него, той й отвръщаше с нещо, което само я вбесяваше още повече.
— Добре — тя се завъртя. — Наслади се на гледката, зад…
Елизабет се намери паднала по гръб. Преди да успее да се подготви, Даш беше върху нея. Силните ръце я завъртяха, кракът му помете нейните, а едрото му тяло я последва, приковавайки я.
— Срещу кого мислиш, че се биеш, бейби? — подигра й се той, когато тя започна да се съпротивлява немощно. Елизабет беше по гръб и се взираше в него, дишайки тежко, докато Даш й се усмихваше с лениво веселие. — Изумен съм как си успяла да се изплъзваш от Грейндж в продължение на две години. Мислех, че си по-добра от това.
Младата жена беше изтощена. Даш бе съумял да провали всеки подъл и мръсен номер, който някога бе научавала, и без проблем се бе справил и с тези, на които самият той я бе научил.
— Не е честно — задъха се тя. — Ти ме очакваше.
Елизабет затвори очи, усещайки го как се движи върху нея, как топлината му я обгръщаше и я докарваше до лудост. Какво, по дяволите, не беше наред с нея? Занимаваха се с това от часове, а вагината й постепенно ставаше все по-влажна. Бикините й бяха мокри, а това беше нещо, което Елизабет изобщо не харесваше. Те прилепваха по голата плът на женствеността й и дразнеха еротично подутия й клитор.
— Нима смяташ, че те няма да те очакват? — твърдото му бедро се притискаше към хълмчето й, а едната му ръка се плъзна нагоре по крака й, докато очите му се взираха в нея. — Чакаха те в апартамента. Онзи път бяха на косъм да те заловят, Елизабет. Стават все по-умни що се отнася до теб.
Тогава и сама го бе осъзнала. Тя стисна зъби от безсилие. Възбудата я подлудяваше. Можеше да мисли само за пулсирането във вагината си. Беше едно равномерно, силно туптене, което я държеше извън равновесие така, както го правеше и Даш.
— Добре. Добре. Ще опитам отново — и опита. Правеше го, убеждаваше се сама. Но всеки път, когато той я докоснеше, тя омекваше от страст.
Даш се отмести бързо от нея, протегна се надолу и й подаде ръка да се изправи. Елизабет зае позиция. Обърна се с гръб към него, сви рамене и зачака. Понякога той я караше да чака цяла вечност. Друг път атакуваше бързо. Никога не можеше да бъде сигурна кога ще настъпи атаката му.
Елизабет се напрегна, подготвяйки се.
— Отпусни се — младата жена трепна от суровия, безмилостен глас. — Изморяваш се, докато ме чакаш да атакувам. Слушай, Елизабет. Затвори очи. Ти се намираш насред имението на Грейндж, а не в безопасност в малката хижа. Атаката може да дойде от всяка посока. Ти си готова, но отпусната. Ослушваш се. Подушваш въздуха…