Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— О, Боже — бедрата му се извиха, когато тя погали тестисите му нежно, прокарвайки пръсти по невероятно гладката, очевидно изключително чувствителна плът. — Защото съм Порода — Даш като че ли изплю думите между стиснатите си зъби.
— Причинявам ли ти болка? — Елизабет застина, наблюдавайки малката перла от течност, оформяща се на цепнатината на пениса му.
— Не — издиша тежко мъжът. — Но сигурна ли си, че искаш да продължиш?
— Ммм — тя положи целувка на гърдите му, наблюдавайки как твърдата му плът трепва, когато улови торбичката по-здраво в дланта си. — Сигурна съм.
— Елизабет — изпъшка Даш, когато тя се премести по-ниско и устните й погалиха стягащия се корем. — Бейби. Почакай.
— Защо? — ръката й се плъзна от тестисите му към твърдия ствол на пениса.
Пръстите й не можеха да го обхванат, но можеха да го милват. Елизабет гледаше как ръката й се плъзга нагоре по дебелото копие, а пръстът й потърква хлъзгавата есенция, просмукваща се от цепнатината на върха.
— Трябва да поговорим — гласът му беше напрегнат. — За това, което се случи по-рано. Елизабет, трябва да разберем това.
— Какво има за разбиране? — тя отпусна глава върху долната част на корема му. Набъбналата главичка на ерекцията му беше точно под нея. Преди Даш да успее да проговори, езикът й се подаде между устните й и докосна блестящата гладка плът.
— Ох, по дяволите, Елизабет — промърмори мъжът, пръстите му се заплетоха в косата й, а мускулите на корема му се стегнаха рязко.
Елизабет се премести по-надолу, въпреки натиска, който той прилагаше в косата й. Устата й покри твърдата главичка, а езикът й трепна върху малкото отвърстие на върха, преди да се извие около набъбналата плът. Беше възнаградена със слаба струя от солено-сладката течност, която се бе изляла в устата й и преди.
— Достатъчно — преди да успее да го изкуши още повече, да го възбуди още повече, Даш я сграбчи за раменете, повали я на леглото и се надвеси над нея. — Ти луда ли си?
Елизабет облиза бавно устни, докато го гледаше изпод полуспуснатите си клепачи, гладна за вкуса му. Имаше нещо порочно и възбуждащо в това да поема пениса му в устата си. Нещо, което разпалваше всичките й низки инстинкти и я правеше напълно безсрамна.
— Не съм луда — прошепна тя, като повдигна глава и прокара език по устните му, притисна се и се плъзна между тях.
Тогава сподели вкуса на есенцията му с него. Погледът й, сключен с неговия, видя проблясък на шок в очите му, миг преди той да простене дрезгаво. Ръката, която държеше косата й издърпа главата й назад, докато той успее да поеме контрол над целувката.
Езикът му се заплете с нейния, след това го последва, когато той се оттегли зад устните й. Даш помете устата й властно, ближеше устните й, езика й, целуваше я със страст и глад, които я накараха да простене и да се извие под докосването му.
— Проклета да си — той се откъсна от нея, дишайки тежко, и се взря надолу. — Ти усети какво се случи предния път, Елизабет. Знаеш какво ти сторих.
— Да — въздъхна тя, усмихвайки се в очакване. — Сега го направи отново. Нека да видим дали ще проработи пак втория път.
Погледът му се изпълни с объркване, после с топлина. Огромна, нажежаваща топлина, докато се взираше в Елизабет съсредоточено. Устата му се изви бавно в усмивка, която би могла да бъде наречена единствено вълча.
— Ще те накарам да крещиш по-силно този път — предупреди я тихо. — Ще те накарам…
Даш спря, главата му внезапно се надигна и очите му се присвиха, насочвайки се към вратата.
— Даш? — Елизабет усети как тялото му се стяга заплашително, а не от възбуда.
Отдръпна от нея. Елизабет чу тропот от стъпки нагоре по стълбите, след това силно почукване по вратата.
— Пригответе се, Даш. Грейндж има свои хора в града и те биха могли да се насочат насам. Трябва да подготвим заминаването ви. Обадих се на пилота, имате петнадесет минути до кацането.
Даш изръмжа и обърна глава, но Елизабет вече не беше в леглото, а обличаше дрехите, които той беше оставил за нея.
— Толкова за проклетия душ — промърмори тя, докато изтегляше бикините по дългите си крака, покривайки блестящото, влажно хълмче на женствеността си. — По дяволите, мразя да нося мокри бикини.
Даш се обърна за собствените си дрехи, ръмжейки в мълчалива ярост. Бикините й бяха мокри, неговият пенис беше твърд като стомана, а те тръгваха към един студен самолет. Даш си се зарече да се увери, че Грейндж страда — ама наистина лошо — преди най-сетне да тръгне да го убива.