Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Беше изумил лекарите, които се бореха да спасят живота му. Бе докарал терапевтите си до изнемога, докато работеше върху това да стане по-силен. Всяка минута от тази дълга, болезнена борба, всяка негова мисъл, беше за Елизабет и Каси. Неговата жена и неговото дете. Те имаха нужда от него. Той имаше нужда от тях.
Реакцията на тялото му към нея обаче, беше шокираща. Никога не бе правил нещо подобно с друга жена. Никога не бе изпускал еякулация като тези кратки хлъзгави струи течност, които бяха отпуснала вагината й около него. И никога не бе помислял, че би могло да се появи нещо като тази дебела издутина, която го заключи дълбоко във вече обтегната й вътрешност.
Не приличаше на нищо, което може дори да си представи. Беше я изпълнил със спермата си, знаейки, че няма никакъв шанс дори малка част от течността да се излее от нея, преди да…
О, мамка му. Рискът да я оплоди. Даш преглътна тежко. Тя не взимаше противозачатъчни таблетки. Той го знаеше. И за първи път през живота си бе обладал жена, без дори да помисли за предпазване.
Пенисът му потръпна и като че ли се втвърди още повече при мисълта да създаде дете с Елизабет, дете, весело и изпълнено с живот като Каси. Може би едно малко момченце, високо и силно, и изпълнено със същата решителност и издръжливост като майка си. Ръцете му се стегнаха около нея, а сърцето му започна да тупти по-бързо, когато си представи семейството, което би могъл да има. Семейството, за което никога не бе дръзвал да мечтае, досега.
Елизабет лежеше безшумно и неподвижно. Даш не беше неспокоен, но и не спеше. Тя усещаше гърдите му под бузата си, учестеното биене на сърцето му, напрегнатата готовност на тялото му. Щеше да се отмести от него, но когато го погледна надолу по дължината на тялото му изпод завесата на миглите си, видя ерекцията му, дебела и твърда, все още блестяща от смесените им сокове, лежаща върху долната част на корема му.
Плътта му беше дебела почти колкото китката й, дълга и стоманено твърда. Главичката, във формата на гъба, беше тъмна, почти морава, и показваше нивото на възбудата му. Не по-голяма от нейната собствена, помисли си жената. Дори сега, само няколко минути след като бе успяла да го отдръпне от себе си, все още я болеше от желание да го почувства отново заровен в нея, заключен плътно и силно във вътрешността й.
Елизабет едва успя да овладее лекото секване на дъха си при спомена за издутината. Знаеше какво е тя. Точно както знаеше какво представляват копринените еякулации — овлажняваща течност, която по някакъв начин отпускаше теснотата на женския канал. Беше го усетила, когато течността се смеси с нейните сокове, загряваща я, разхлабваща съпротивлението във вагината й, когато Даш си пробиваше път през стегнатите мускули.
Беше станало същото с устата й, с езика й. Преди той да се отдръпне от нея, тя се бе запитала дали ще може да поеме тази набъбнала широка главичка в гърлото си. Това беше невероятно. Различно от всичко, което можеше да си представи. И все пак, не съвсем неочаквано.
Елизабет не се заблуждаваше по какъвто и да било начин. Беше се питала дали това ще се случи. Беше се чудила дали Даш притежава не само сетивата на вълк, но и в известна част, сексуалността.
Котешките породи наричаха жените си свои половинки. В едно интервю, Калън Лайънс и съпругата му бяха удивително сдържани относно сексуалността, която проявява Калън. Но Елизабет бе разбрала, че ги свързва нещо по-близко, освен само любов. Можеше да го види по лицата им, в очите им, когато се гледаха един друг. Този малък потаен проблясък. И им завиждаше.
Елизабет знаеше, че Даш щеше да я предупреди предварително, ако е знаел, че това ще се случи. Знаеше, че не би го скрил от нея. А той дори бе по-изненадан от нея. Това я изпълни с чувство на гордост, на женско притежание, да знае, че Даш не е споделил това преживяване с друга жена. То беше само нейно. Колкото и шокиращо, колкото и поразително да бе било, то все пак бе само нейно. Точно както тази великолепна ерекция бе нейна. Поне засега.
Гледаше как пенисът му се огъва, тупти. Примамва я. Даш мигновено се стегна, когато ръката й се плъзна по гърдите му, надолу по корема, по горната част на бедрото му.
— Елизабет — гласът му беше мрачен, а пръстите му се стегнаха в косата й.
— Ммм? — младата жена промуши нежно ръка между силните му крака, пръстите й се придвижваха бавно, докато не обхванаха гладката, копринена торбичка на тестисите му. — Защо нямаш никакво окосмяване тук?