Пред вратите на мрака [bg]

В този момент завесата се отмести и влезе Агларана, кралицата на Елвандар.

— Поздрави, Ларомендис. — Беше облечена със семпла небесносиня туника с позлатени ширити. Единственото й украшение бе тънък златист обръч с рубин отпред, който придържаше кестенявата й коса.

Без да се замисли, Ларомендис скочи, после коленичи и склони глава пред кралицата.

— Истинска радост е за мен да ви видя отново, милейди.

— Стани, ако обичаш — отвърна тя.

Той я послуша, но не посмя да седне. Изпитваше към нея дълбоко благоговение, също както първия път, когато бе дошъл в този двор. Тя притежаваше внушителното излъчване на своя съпруг, но по съвсем различен начин. Томас пробуждаше у него някакъв древен страх и внушаваше страхопочитание — импулси, които едва успяваше да надвива. Агларана заглушаваше тези послания с красотата и величието си. Нямаше нищо предизвикателно във вида й и тъкмо това я правеше неустоима.

— Ако позволите, милейди — заговори тихо магьосникът, — и вие, лорд Томас, бих искал да подчертая, че може би ще е от полза за всички, ако лорд-регентът пристигне на посещение в Елвандар.

— Вече му пратихме покана — отвърна Томас.

— Може би трябва да сте малко по-настойчив, лорд Томас.

Ларомендис не сваляше очи от кралицата; възхищаваше се на уверените й движения, на прекрасната червеникавокафява коса, на фино изваяните й черти. Красотата й бе от тип, който той не харесваше в расата си — според представите на таределите кралицата беше дребна, почти миниатюрна. Ала хубостта й бе нещо, което надхвърляше материалните измерения, преобръщаше наопаки всякаква логика; това бе същата красота, която бе открил, докато крачеше из свещената горичка. Ако Родният дом имаше душа, тя беше в Елвандар, и ако Елвандар можеше да я въплъти в едно тяло, това беше кралицата.

— Надявам се, че ще ме извините, ваше величество и лорд Томас, но ще използвам това хитроумно средство, за да се върна на Острова на чародея.