Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
Още не съм срещнал жената, от която деца бих пожелал, освен тази жена, що обичам — че аз те обичам, о, вечност!
Че аз те обичам, о, вечност!
Ако някога при мен е снизхождало дихание от диханието творческо и от оная небесна необходимост, която принуждава дори и случаите да водят звездни хора;
— ако аз някога съм се смял със смеха на творческа мълния, след която гневно, но покорен следва гърмът на делото;
— ако някога с богове съм играл на божията маса на земята със зарове, та земята се е тресла и разпуквала, и изригвала огнени потоци;
— че божия маса е земята, и трепетна от нови творчески думи и божии зарове. —
О, как да не се стремя аз страстно към вечността и към сватбения пръстен на пръстените — към пръстена на възвръщането?
Още не съм срещнал аз жената, от която деца бих пожелал, освен тази жена, що обичам — че аз те обичам, о, вечност!
Че аз те обичам, о, вечност!
Ако понякога съм пил на един дъх от пенливата подсладена чаша, в която всички неща са смесени добре:
— ако моята ръка някога е превръщала най-далечното в най-близко и огън в дух, и радост в скръб, и най-злото в най-добро:
— ако само аз съм зърно от оная сол, която прави всички неща в чашата за смесване добре да се смесят:
— че има сол, що съединява доброто със злото; а и най-злото е достойно за подправка и за последно прекипяване. —
О, как да не се стремя аз страстно към вечността и към сватбения пръстен на пръстените — към пръстена на възвръщането?
Още не съм срещнал аз жената, от която деца бих пожелал, освен тази жена, що обичам — че аз те обичам, о, вечност!
Че аз те обичам, о, вечност!
Ако аз обичам морето и всичко, що му прилича, а най-много, когато гневно ми противоречи:
— ако в мен има такава диреща радост, която тласка кораба към неоткритото, ако в моята радост има от радостта на мореплавателя:
— ако някога моят възторг викна: „Брегът изчезна — ето, падна и последната ми верига —
— безграничното бушува около ми, далеч блести пространство и време, напред! Нагоре! Мое старо сърце!“ —
О, как да се не стремя аз страстно към вечността и към сватбения пръстен на пръстените — към пръстена на възвръщането?
Още не съм срещнал аз жената, от която деца бих пожелал, освен тази жена, що обичам — че аз те обичам, о, вечност!
Че аз те обичам, о, вечност!
Ако моята добродетел е добродетел на танчар и аз често скачах с двата крака в златно-изумруден възторг:
— ако моята злоба е смееща се злоба, разположена под розови клонки и огради от лилии:
— в смеха именно всичко зло е ведно сбрано, но свето и оправдано чрез собственото си блаженство:
— и ако това е моята алфа и омега, всичко, що е тежко, да стане леко, всяко тяло — танчар, всеки дух — птица: и наистина това е моята алфа и омега! —
О, как да се не стремя аз страстно към вечността и към сватбения пръстен на пръстените — към пръстена на възвръщането?
Още не съм срещнал аз жената, от която деца бих пожелал, освен тази жена, що обичам — че аз те обичам, о, вечност!
Че аз те обичам, о, вечност!
Ако аз някога съм разпростирал тихо небе над себе си и със свои криле съм летял в свои небеса:
— ако аз, играещ, плувах в дълбоки светли далнини и идваше на моята свобода птицата-мъдрост:
— но тъй говори птицата-мъдрост: „Виж, няма ни «горе», ни «долу»!
Мятай се наоколо, напред, назад, ти, освободени от тежестта!
Пей! Недей говори, вече!
Не са ли всички думи направени за тежките? Не лъжат ли всички думи освободения от тежестта? Пей! Недей говори вече!“
О, как да се не стремя аз страстно към вечността и към сватбения пръстен на пръстените — към пръстена на възвръщането?
Още не съм срещнал аз жената, от която деца бих пожелал, освен тази жена, що обичам — че аз те обичам, о вечност!
Че аз те обичам, о, вечност!
Четвърта и последна част
Ах, де по света са ставали по-големи безумства, ако не между състрадателните? И кое на света е причинявало повече скръб от безумствата на състрадателните?
Тежко на всички любещи, не достигнали още висина, която превишава тяхното състрадание!