Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
А царят отляво сви рамене и отвърна: „Това ще да е някой козар. Или пустинник, който е живял твърде дълго между скали и дървеса. Съвсем без общество — и туй покваря добрите нрави.“
„Добрите нрави? — отвърна сърдито и горчиво другият цар. — От какво бягаме ние? Дали не от «добрите нрави» на нашето «добро общество»?
По-добре наистина да живеем между пустинници и козари, отколкото с нашата позлатена калпава белосана сган — макар и да се нарича тя «благородна». Но всичко в нея е лъжовно и гнило, най-напред кръвта, благодарение на лошите болести на още по-лошите лекари.
Най-драг и обичен ми е днес все пак един здрав селянин, груб, хитър, опърничав, износлив — днес това е най-благородната порода.
Селянинът е днес най-добър и селската порода би трябвало да бъде господар! Но днес е царството на сганта — аз не се лъжа вече. А сган, това значи сбирщина.
Сбирщина-сган: в нея всичко е разбъркано едно с друго, светец и нехранимайко, и благородник, и евреин, и всякакви говеда от Ноевия ковчег.
Добри нрави! Всичко у нас е престорено и гнило. Никой няма почит пред никого — тъкмо това отбягваме и ние. Те се подмилкват и въвират като псета, те позлатяват палмови листа.
Души ме тая гнусота, че и ние, царете, сами станахме престорени, натруфени и навлечени със стар извехтял накит, хлопки и грошове за глупаци и хитри и за всекиго, които днес търгува с властта.
Ние не сме първи — а трябва да имаме значение на такива — и ние сме сити вече на такова преструване и ни дойде до погнуса.
Ние се отвърнахме от сганта, от всички, що дигат врява, и от пишещи цвъкли-мухи, от вонята на базиргяните, от мятанията на себелюбците, от лошия дъх — пфу, да живееш между сган — пфу, между сган да сме първи! Ах, гнусота! Гнусота! Гнусота! Какво сме вече ний, царете!“
„Твоята стара болест те прихвана — каза тук царят отляво, — погнусението те прихвана, бедни братко. Но ти знаеш, че тук някой ни слуша.“
Тутакси из своето скривалище се изстъпи Заратустра, който беше разтворил уши и очи за тия речи, дойде при царете и почна:
— Който ви слуша, който ви слуша с удоволствие, о, царе, той се нарича Заратустра.
Аз съм Заратустра, който рече някога: „Що значат още царете!“ Простете ми, аз се радвах, когато вие двамата казвахте: „Какво сме вече ние, царете!“
Но тук е мое царство и моя власт: какво дирите в моето царство? Но може би вие сте намерили, из пътя, което аз диря — именно висшия човек.
Като чуха туй царете, удариха се по гърди и рекоха в един глас:
Познаха ни! С меча на тая дума ти разсичаш най-гъстия мрак на нашето сърце. Ти откри нашата неволя, че видиш ли, ние тръгнахме на път, дано намерим висшия човек — човекът, който стои по-високо от нас — макар ние и да сме царе. При него водим ние това магаре. Висшият човек именно трябва да бъде и висш господар на земята.
Няма по-жестоко щастие за съдбата на хората от това, когато силните на земята не са още и първи човеци. Тогава всичко бива престорено и криво, и чудовищно.
А особено когато те са последни и повече говеда отколкото човеци — тогава се вдига и повдига цената на сганта, и най-сетне добродетелта на сганта почва дори да говори: „Ето, само аз съм добродетел!“
— Що чух аз ей сега? — отвърна Заратустра — Каква мъдрост у царе! Аз съм възхитен и наистина, ще ми се вече да направя песен за това — че ако ще би и да стане песен, която не е за ушите на всекиго.
Аз вече отдавна се отучих да зачитам дългоухите. Добре! Добре тогаз. (Но тук се случи и магарето да продума: и то каза ясно и със зла умисъл И-А).
На тая Заратустрова песен се наслаждаваха царете; и царят отдясно рече: „О, Заратустра, как добре направихме, че излязохме да те видим! Твоите врази ни показаха твоя образ в свое огледало — ти изглеждаше там като дявол и с язвителен смях: тъй че ние се бояхме от теб. Но що от това! Ти все пак ни бодеше очите и сърцето със своите мъдрословия. И рекохме си ние най-сетне: що от това, как изглежда той! Ние трябва да го чуем, него, който учи «Вие трябва да обичате мира като средство за нови войни и краткия мир повече от дългия!»