Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
Изборите зададоха тона на цялата му дейност. Голяма част от предложенията му изглеждаха безумни на пръв поглед, но щом човек надзърнеше под повърхността им, веднага откриваше несъкрушимата им логика. Да вземем например новите наказателни закони, те направо ме убиха. Да слагаме тумруци79 на хората? Да ги бичуваме на градските площади? Какво е това, старият вещерски Сейлъм или талибанският Афганистан? Подобни неща ти се струват истинско варварство, недостойно за Америка, докато не се замислиш за другите възможни варианти. Какво всъщност бихме могли да направим с крадците и мародерите? Да ги тикнем в затвора? И на кого ще помогне това? Можем ли да си позволим да хабим възможностите на едни трудоспособни граждани, само за да хранят, обличат и пазят други трудоспособни граждани? Нещо повече — защо да отделяме провинилите се от обществото, когато те могат да послужат като безценно средство за назидание? Да, има го страха от болката — при бичуването например, — ала той бледнее пред публичното унижение. Хората най-много се страхуват от това престъплението им да не излезе на показ. Особено във време, когато всички се стараят да се държат един за друг, да си помагат и да се защитават взаимно… В подобни моменти, в които загрижеността за другия и готовността да окажеш подкрепа на изпадналия в затруднение са от изключително значение за хората, най-тежкото наказание е да прекараш нарушителя през градския площад с огромен надпис на гърдите му: „Аз откраднах дърва от съседа си.“ Срамът е мощно оръжие, но само когато всички останали постъпват както е редно, и когато никой не е над закона и няма недосегаеми за правосъдието. Ето защо, като дадеш на един сенатор петдесет удара с камшик заради това, че се е облагодетелствал лично от войната и е злоупотребил с положението си, ще намалиш по-бързо нивото на престъпността, отколкото ако сложиш полицаи на всеки ъгъл. Да, имаше бандитски групировки, обаче в тях влизаха предимно рецидивисти, на които отново и отново бе даван „още един шанс“. Помня как министърът на правосъдието бе предложил да ги съберем и да ги екстрадираме в заразената зона, за да се избавим по този начин от потенциалната заплаха, която представляваха. Тогава ние двамата с президента категорично възразихме; моите съображения бяха от етичен характер, а тези на държавния глава — от практически. Все пак ставаше въпрос за американска територия — да, за момента инфектирана, но нали някой ден щеше да бъде освободена? Няма да забравя как президентът заяви:
— Последното, което ни трябва, е един прекрасен ден да се сблъскаме с някой от тези престъпници, който се е самопровъзгласил за Новия велик диктатор на Дълют, щата Минесота, или нещо от сорта!
Тогава си помислих, че се шегува, ала впоследствие узнах, че точно това се е случвало в другите страни, след като изпратените в изгнание престъпници си създали изолирани — и в някои случаи доста могъщи — феодални владения. Така избегнахме рикошета на един доста опасен куршум. Нелегалните групировки винаги са създавали проблеми — било политически, било социални, било икономически, — но какъв друг избор имахме? Какво можехме да сторим с онези, които нямаха никакво желание да се интегрират в обществото и да се отнасят както се полага с останалите негови членове?
Значи така сте стигнали до идеята за възобновяване на смъртното наказание…
Искам да уточня — само в изключителни случаи! Като например подстрекателство към бунт, саботаж, целенасочен политически сепаратизъм… Зомбитата не бяха единствените ни врагове. Най-малкото не и в началото.
А религиозните фундаменталисти?
Не можехме да се оплачем от липсата им — има ли изобщо страна, където да ги няма? Много от тях вярваха, че по някакъв начин ние пречим на Божията воля.
(Усмихва се.)
Извинете, може би трябва да съм по-толерантен, но за бога — нима наистина смятате, че създателят на безкрайната мултивселена би позволил плановете му да бъдат осуетени от шепа национални гвардейци от Аризона?
(Махва пренебрежително с ръка.)
И бездруго тия хора получиха по-голямо внимание от пресата, отколкото в действителност заслужаваха. И всичко това заради онзи откачалник, който се опита да убие президента. Всъщност тези хора представляваха опасност по-скоро за самите себе си. Припомнете си всичките масови самоубийства, „милосърдните убийства“ на деца в Медфорд… истински кошмар. Същото беше и със „Зелените“ — лявата версия на фундаменталистите. Повечето от тях смятаха, че щом живите мъртъвци се хранят с животни и не закачат растенията, значи такава е волята на „Свещената богиня“ — да запази флората за сметка на фауната. „Зелените“ ни създадоха редица проблеми с подхвърлянето на хербициди в градските водоснабдителни мрежи и залагането на мини по дърветата, за да не могат дървосекачите да ги използват във военната индустрия, но — честно казано — това си бяха малки главоболия… Подобен екотероризъм може и да изглежда стряскащ в заглавията на вестниците, обаче не застрашава държавната сигурност. Бунтовниците, от друга страна, вече представляваха съвсем реална заплаха. Те си бяха въоръжени, организирани политически сепаратисти. Това навярно беше единствената опасност, която действително тревожеше президента. Естествено, той не го показваше и криеше истинските си чувства под изтънченото си дипломатическо лустро. В публичните си изказвания говореше за бунтовниците като за поредния „проблем“, все едно ставаше дума за разпределението на хранителните дажби и ремонта на пътищата. На четири очи обаче… Ето какво ми е споделял: „Трябва да се ликвидират бързо и решително, и то на всяка цена!“ Естествено, държавният глава имаше предвид само онези, които се намираха в западната зона за сигурност. Тези твърдоглави ренегати или бяха успели да „яхнат“ недоволството от военната политика на правителството, или отдавна бяха лелеяли планове за отделяне и само използваха кризиса като удобен повод за стартиране на престъпните си действия. Те бяха „истинските врагове на страната“, заради тях всеки американец се кълне да защитава родината си. Ала не се наложи да мислим дълго, докато намерим решение на проблема. Вижте, що се отнася до сепаратистите на изток от Скалистите планини… в някоя от обсадените, изолирани зони… С тях работата бе далеч по-сложна.
79
Дървени стегалки с отвори за ръцете и главата на провинилия се, използвани широко през Средновековието, а в някои страни като Англия — чак до седемнайсети век. — Б.пр.