Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
На ферибота от Портланд за Сиатъл се запознах с един господин, който бе работил в департамента по издаване на лицензи за рекламни агенции. По-конкретно — занимаваше се с продажбата на авторските права на класическите рок хитове, използвани в телевизионните реклами. Сега този господин си изкарваше хляба като коминочистач. Като се вземе предвид, че повечето къщи в Сиатъл нямаха електричество, а зимите бяха станали по-дълги и мразовити в сравнение с преди, той рядко оставаше без работа. „Сега помагам на съседите си да се сгреят“ — ми заяви гордо той. Сигурно ще ви прозвучи неправдоподобно, ала непрекъснато чувам подобни неща. „Виждате ли тези обувки, аз съм ги правил!“ „Този пуловер е изплетен от вълна, добита от моите овце.“ „Как ви се струва царевицата? От моята градина е.“ Това беше краят на ограничената система. Хората получиха възможност да видят плодовете на своя труд и това ги изпълваше с гордост. Те се гордееха от своя принос за победата, а пък аз бях щастлив, че съм направил всичко това възможно. Това удовлетворение беше изключително важно за мен. Благодарение на него успях да запазя здравия си разум и да продължа да върша останалата част от задълженията си.
Толкова за „талантите“. Що се отнася до „инструментите“, те представляваха оръдията на войната. Естествено, към тях спадаха и промишлените и материално-техническите средства, необходими за тяхното производство.
(Той се обръща в креслото си и посочва картината, която виси над бюрото му. Приближавам се и виждам, че това не е картина, а етикет, сложен в рамка.)
Съставки:
меласа от Съединените щати;
анасон от Испания;
лакриц от Франция;
ванилия от Мадагаскар;
канела от Шри Ланка;
карамфил от Индонезия;
гаултерия от Китай;
бахарово масло от Ямайка;
балсамово масло от Перу.
И всичко това ви е необходимо за производството на една-единствена бутилка коренова бира в мирно време. А я си представете какво ще ви потрябва за персонален компютър или самолетоносач…
Попитайте някой ваш познат защо съюзническите сили излязоха победители във Втората световна война. Онези, които знаят малко, ще ви кажат, че триумфът ни се дължи на числеността на нашите войски или уменията на пълководците ни. Тези, които нищо не разбират, ще ви напомнят за технологичните чудеса от сорта на радарите или атомната бомба. (Намръщва се.) Обаче всеки който поне малко е запознат с историята на този конфликт, ще ви назове трите истински причини. Първата бе възможността да произвеждаме повече материални средства — повече патрони, консерви и бинтове от врага; втората се дължи на обстоятелството, че имахме по-голямо количество природни богатства за създаването на необходимата материална база, а третата — на техническата ни база за транспортиране на готовата продукция до фронтовите линии. Съюзниците имаха на свое разположение ресурсите, промишлеността и материално-техническата база на цялата планета. Държавите от Оста, от своя страна, трябваше да разчитат единствено на оскъдните запаси, които можеха да добият в рамките на вътрешните си граници. Ето че сега и ние се оказахме в тяхното положение. Живите мъртъвци контролираха преобладаващата част от сушата, а американското производство зависеше изцяло от онова, което можеше да бъде събрано в пределите на западните щати. Забравете за суровините от чуждестранните зони за сигурност! Търговските кораби бяха претъпкани с бежанци, а почти всички военни плавателни съдове стояха в сухите докове поради липса на гориво.
Въпреки всичко и ние си имахме някои преимущества. Ако калифорнийската селскостопанска база можеше да бъде преструктурирана, по-голямата част от проблемите с недохранването щяха да бъдат решени. Производителите на цитрусови плодове обаче се дърпаха като магарета, също както и фермерите. Най-твърдоглави от всички излязоха месните барони, които контролираха огромни количества великолепна земя, използвана от тях за пасища. Да сте чували някога за Дон Хил? Гледали ли сте филма на Рой Елиът? Когато епидемията връхлетя долината Сан Хоакин, зомбитата преодоляха огражденията му и се нахвърлиха върху добитъка му, разкъсвайки кравите на части — досущ като африканските хищни мравки сиафу! А той стоеше насред стопанството си, стреляше по нашествениците и псуваше като Грегъри Пек в онзи стар уестърн — „Дуел под слънцето“ Поговорих си с него съвсем честно и открито. Предложих му избор, както бях направил и с останалите. Напомних му, че наближава зима, а гладните са много. Предупредих го, че когато ордите изгладнели бежанци щурмуват земята му, за да довършат започнатото от живите мъртъвци, правителството няма да му помогне. Хил беше храбро и упорито копеле, но не и идиот. Той се съгласи да ни отстъпи земята и добитъка си при условие, че никой не пипа неговите животни за разплод, както и тези на останалите животновъди. Аз приех и си стиснахме ръцете.