Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Няма проблеми. Опитайте.

Е, добре тогава. Доколкото разбирам, има хора, които просто не могат да се справят с житейска ситуация от типа на „бори се или умри“ Тези хора по принцип усещат привличане към онова, от което се страхуват. И вместо да се съпротивляват и да положат усилия, те се опитват да угодят на заплахата, да се присъединят към нея и да станат като нея… Нещо подобно се случва при похищенията на хора — спомнете си „Стокхолмския синдром“ и Пати Хърст81, или по време на конвенционална война, когато населението на окупираната територия се включва охотно в редовете на вражеската армия. Не са редки случаите, в които колаборационистите са по-фанатични от онези, които имитират — като френските фашисти например, които до последно са се сражавали в армията на Хитлер. Може би точно поради тази причина наричаме подобни хора „куислинги“ — звучи точно като френска дума или нещо от сорта82… В нашата война обаче беше малко трудно да постъпиш като френските нацисти. Не можеше да вдигнеш ръце и да кажеш: „Ей, не ме убивайте, аз съм на ваша страна!“ В този конфликт просто нямаше как да си по средата. Предполагам, че някои хора така и не можаха да приемат този факт. И взеха да превъртат. Започнаха да вървят като зомбита, да стенат като зомбита… даже се опитваха да нападат хора и да ги хапят! Така се сблъскахме с първия си куислинг. Зрял мъж на трийсетина години. Тътрузеше се едва-едва покрай тротоара — изглеждаше опърпан и мръсен, с някакъв замаян, отнесен поглед… Помислихме си, че е в шок, когато той изневиделица се хвърли върху един от нашите, захапвайки го за ръката. Всичко се разви за броени секунди! Стрелях в главата му, след което се втурнах на помощ на другаря си. Беше се сгърчил на бордюра, ругаеше и виеше от болка, взирайки се недоумяващо в грозната рана от ухапването… Това си беше смъртна присъда и човекът съвсем ясно го съзнаваше. Клетникът бе готов да се застреля, когато открихме, че от главата на застреляния от мен мъж шурти яркочервена кръв. Проверихме плътта на мъртвеца — беше още топла! Да бяхте видели изражението на нашия другар! Не всеки ден получаваш отсрочка от небесния началник. Иронията е, че въпреки всичко, колегата ни за малко да не успее да прескочи трапа. Оказа се, че устата на онзи кучи син буквално гъмжи от бактерии, които предизвикаха тежка стафилококова инфекция.