Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Например проекта „Жълт жакет“ — и досега се обвинявам за него. Яйцеглавите от Силиконовата долина — до един гении в своята област — ме убедиха, че са изобретили „оръжие-чудо“, което може (теоретично) да ни дари с победа само в рамките на четирийсет и осем часа след активирането му. По думите им биха могли да създадат микроракети — милиони микроракети с размерите на двайсет и две калибров куршум, — които да бъдат разпръснати от транспортен самолет, след което с помощта на спътник ще бъдат насочени към мозъка на всяко зомби в Северна Америка. Звучи невероятно, нали? Поне на мен така ми се стори навремето.

(Нещо си мърмори под нос.)

Като се замисля колко сме налели в тази яма и какво бихме могли да направим вместо… ох, така де… но стига съм ви занимавал с това.

По време на войната много пъти бях на косъм от сериозни стълкновения с военните по повод продължителността на войната, ала се радвам, че успяхме да ги избегнем. Когато Травис Д’Амброзия стана председател на Обединения комитет на началниците на щабове, той не само въведе съотношението „ресурси — резултати“, но и разработи комплексна пълноценна стратегия по приложението му. Винаги се вслушвах в думите му, когато говореше за голямото значение на дадена система за въоръжение, и му се доверявах напълно по отношение на такива въпроси като създаването на нови бойни униформи и разработването на стандартни пехотни винтовки…

Просто невероятно беше да наблюдаваш как теорията му започна да набира популярност сред редовите военнослужещи. На улицата, в баровете и във влаковете често можеше да се чуе разговор от типа на: „Защо ни е X, когато за същата цена можем да получим десет Y и да убием сто пъти повече Z?“ Обикновените бойци дори започнаха да предлагат свои собствени идеи и да изобретяват по-рентабилни средства, отколкото ние можехме да си представим. Вероятно им харесваше да импровизират, да се адаптират, да ни доказват, че превъзхождат по интелект нас, бюрократите… Най-много ме изумиха морските пехотинци. Цял живот бях вярвал в стереотипа на преливащите от тестостерон мускулести неандерталци с квадратни челюсти. Дори през ум не ми минаваше, че способността за импровизация беше сред най-важните им качества, понеже морската пехота бе принудена да се сдобива с активите си чрез флота, а адмиралите изобщо не се вълнуваха от проблемите на сухопътните войски.