Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
Ако трябва да съм честен, не се учудих, когато издигнаха кандидатурата ми за вицепрезидент. Всички си даваха сметка, че появата на коалиционна партия е неизбежна. А аз бях изгряваща звезда — или поне до момента, в който не започнах да се „самоунищожавам“. Така говорят за мене, нали? Всички тези страхливци и лицемери, които по-скоро биха умрели, вместо да видят как един истински човек изразява своите чувства. Какво от това, че не бях най-добрият политик в света? Казвах онова, което мислех, и не се страхувах да изразявам ясно и на висок глас позицията си. Това бе една от главните причини, поради която ме избраха за втори пилот. Двамата бяхме великолепен отбор; той беше светлината, а аз — топлината. Различни партии, различни личности и — хайде да не се лъжем! — различен цвят на кожата. Знаех, че в началото изборът не се беше спрял върху мен. Знаех кого всъщност искаше да издигне моята партия. Но Америка не бе готова да отиде толкова далеч, без значение колко глупаво, невежо и назадничаво звучи това. Хората по-скоро биха гласували за някой ултракраен истеричен радикал, отколкото за още един от „онези хора“ Ето защо самото издигане на кандидатурата ми не ме изненада. За разлика от всичко останало.
Имате предвид изборите?
Изборите? В Хонолулу продължаваше да цари пълен хаос — тълпи от войници, конгресмени и бежанци, в които всички се блъскаха един друг в усилията си да докопат нещо за ядене, да си осигурят някакъв подслон или просто за да разберат какво точно се случва. И това си беше истински рай в сравнение с континента. Отбранителната линия в Скалистите планини тъкмо се създаваше и всичко на запад от нея се водеше военна зона. Защо да си даваме зор с някакви избори, ако можем да накараме конгреса да гласува за разширяване на пълномощията във връзка с извънредното положение? Министърът на правосъдието се опита да направи нещо подобно, когато беше кмет на Ню Йорк, и почти успя да излезе сух от водата. Обясних на президента, че силите и ресурсите, които са ни останали, в най-добрия случай ще ни стигнат само за борбата ни за оцеляване и за нищо друго.
А той?
Ами, да кажем, че успя да ме убеди в противното.
Не може ли да сте по-конкретен?
Може, но не искам да цитирам погрешно думите му. Мозъчните ми гънки вече не са това, което бяха.
Опитайте.
После ще сверите ли казаното от мен с архивите?
Обещавам.
Е, в такъв случай… Намирахме се значи във временния му кабинет — в президентския апартамент на един хотел. Току-що бе положил клетвата в „Еър форс 2“ В същото време бившият му шеф едва се крепеше на успокоителни в съседния апартамент. Можеше да се надвесиш през прозореца и да видиш царящия по улиците хаос, корабите, чакащи пред доковете, самолетите, които се приземяваха на всеки трийсет секунди, и наземните екипи, които бързаха да ги прогонят от пистата веднага след кацането, за да се освободи място за пристигащите машини… Не спирах да ги соча, да крещя и да размахвам ръце по характерния за мен начин, нали се сещате?
— Трябва ни стабилно правителство и ни трябва веднага! — нареждах разпалено аз. — По принцип изборите са много хубаво нещо, но сега не му е времето за високи идеали!
Президентът бе спокоен — най-малкото, доста по-спокоен от мен. Навярно военното обучение си казваше думата… Когато най-накрая проговори, ето какво изрече:
— Точно сега е времето за високи идеали, защото те са единственото, което ни е останало! Борбата не е само за физическото ни оцеляване, но и за оцеляването на цивилизацията ни. Ние, американците, нямаме разкошните опори, на които се крепеше старият свят. Нямаме общо наследство и хилядолетна история. Всичко, с което разполагаме, са мечтите и обещанията, които ни свързват. Имаме само това, което… (напряга паметта си)… само това, което искаме да бъдем.
Разбирате ли за какво говореше той? Нашата страна съществува само защото хората вярват в нея, но ако е недостатъчно силна, за да ги защити от надвисналата заплаха, що за бъдеще ни предстои? Президентът знаеше, че Америка очаква своя Цезар, ала неговата поява би означавала края на Америка. Казват, че великите времена създават великите хора. Аз не вярвам в това. Виждал съм много слабост, много мръсотия, много подлост… Много хора, които трябваше да се възправят срещу трудностите, обаче или не можеха, или не искаха да го сторят. Много алчност, страх, глупост и омраза. Виждал съм го преди войната, виждам го и сега. Моят шеф беше велик човек. И дяволски ни провървя, че се оказа редом с нас в онзи момент.