Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
– Емили, Саймън, хайде. Тръгваме си.
Тя кимна със свито гърло.
– Но пирът още не е свършил – изръмжа баща ѝ. – Емили каза, че ще остане за няколко дни. Не можете да я отведете сега.
– Напротив, татко, може.
Нараненото изражение на лицето на баща ѝ я просълзи, но тя нямаше да заплаче. Нямаше и да се опитва отново да разубеждава Дрейвън. Той не бе видял нищо, освен обиди от баща ѝ и ги бе понасял заради нея, без дума да издума.
Тя не можеше да иска повече от него.
– Ще поръчам на братовчед си Годфрайд да ми донесе сандъка – каза тя на Дрейвън. Пригответе конете, а аз ще се сбогувам със сестрите си.
Той кимна и я остави насаме с баща ѝ.
– Татко, защо не отстъпи поне малко? – попита го тя, след като Дрейвън си тръгна.
Лицето му доби суров израз.
– Искаш да се унижа пред човек като него ли?
Гърлото ѝ се сви. Как може да е толкова глупав?
– Няма да споря с теб. Надявах се да му дадеш възможност да ти докаже...
– Ем, той уби мои хора. Забравила ли си вече?
Тя се поколеба.
– Не, не го вярвам. Както не вярвам и на него, когато казва, че си нападнал селото му – тя погледна баща си в очите. – Нападна ли го?
– Знаеш много добре. Това е лъжа, която каза на Хенри, за да прикрие предателството си. Как можеш да се съмняваш в мен?
Тя докосна ръката му.
– Не се съмнявам в теб, татко. Но мисля, че вие двамата трябва да престанете да се обвинявате един друг за момент и да се замислите, че ако и двамата сте невинни, значи някой друг е виновен за набезите в земите ви и може би трябва да обедините сили, за да откриете кой е.
Баща ѝ сви устни.
– Зная кой е, момиче, и ако беше разумна, щеше да останеш тук, под моя защита.
Емили го потупа по ръката.
– Знаеш, че не мога да го сторя. Така заповяда кралят – тя се надигна на пръсти и целуна нежно баща си по бузата. – Отивам да се сбогувам с Джоан и Джудит.
Емили тръгна към сестрите си през препълнената зала. Пред очите ѝ се стрелна нещо червено и тя позна туниката на братовчед си.
– Годфрайд? – извика след него, преди да е изчезнал.
Той се върна до нея.
-Да?
– Би ли разпоредил да изнесат багажа ми навън до колата на лорд Дрейвън?
Той кимна, след това се поколеба, гледайки към вратата.
– Нещо не е наред ли? – попита тя.
Годфрайд прокара ръка през късата си черна коса.
– Ами не, просто...
Тъй като той не довърши изречението, Емили го подкани:
– Просто какво?
Той сключи вежди и се намръщи.
– Снощи Джоан каза, че мъжът, който удари Найлс, бил Дрейвън дьо Монтагю.
– Така е.
Той я погледна в очите.
– Но това не е мъжът, с когото се бих в нощта, когато горя селото. Сигурен съм.
Сърцето на Емили спря.
– Какво искаш да кажеш?
– Ем, аз се бих с него – отговори Годфрайд с уверен глас и искрен поглед. – Бих се лице в лице с графа или поне с мъж, облечен като него. Разпознах туниката над бронята, но мъжът, с когото се бих, беше висок колкото мен и широко-плещест. Ако се бях сражавал с човек две глави по-висок от мен, щях да запомня.
– Каза ли на баща ми?
– Опитах се да му кажа снощи, но той не повярва. Каза, че съм сбъркал.
– Но ти си сигурен, така ли?
– Да. Дори го раних – разрез през дясната му ръка между китката и лакътя.
Полазиха я тръпки. Беше права! Трети човек настройваше Дрейвън и баща ѝ един срещу друг. Защото тя бе сигурна, че ако Годфрайд се беше бил с Дрейвън, сега щеше да е в гроба.
Но кой можеше да спечели от тяхната вражда? Несъмнено имаше нещо странно в цялата работа. И тя щеше да разбере какво, по един или друг начин.
* * *
Дрейвън се поуспокои чак, когато излязоха от портите и тръгнаха през земите на баща ѝ.
Емили се беше опитала да говори с него, преди да потеглят, за някаква абсурдна история за това, как някой друг насажда омраза между баща ѝ и него, но той не повярва на нито една дума. Просто поредните лъжи на Хю.
А такива беше чул предостатъчно.
Но никога не би си и помислил да обижда баща ѝ пред нея. Нека Емили си живее с илюзиите. Той не беше глупак.
Наближиха земите му, макар и не достатъчно бързо за него. Докато прехвърляха един стръмен хълм, някакво движение в дърветата от лявата му страна привлече вниманието му.
Дрейвън се обърна натам и успя само да види слънчев отблясък от лък в гората. Преди да може да викне за предупреждение, от лъка излетя стрела и прониза лявото му бедро.
Той изсъска от болка и завъртя коня.
– В нападение! – изкрещя на Саймън и останалите, докато върху тях се заизсипваха още стрели.
Дрейвън застана с коня си пред Емили, за да я предпази от дъжда стрели:
– Отведете Емили на безопасно място!