Господар на желанието

Дрейвън, Саймън и хората им стояха в дъното. Когато всичко приключи и Джоан и Найлс поведоха гостите си навън, Емили се присъедини към Дрейвън по пътя към замъка, където ги очакваше сватбеният пир.

Повечето гости бяха пред тях и те ги следваха, без да бързат.

– Не мога да не отбележа, че изглеждате неспокойна – започна Дрейвън.

– Кажете ми – запита го тя. – Какво знаете за зет ми?

– Притежава малко владение до Йорк. Бих се рамо до рамо с баща му по време на издигането на Хенри, но зная много малко за личните му качества.

– О – отвърна тя, разочарована от отговора му. Беше се надявала той да разсее страховете ѝ.

– Чувам, че имал доста дългове – включи се Саймън. – И че Ранулф Черния не го харесва.

– Ранулф ли? – попита Емили. Не беше чувала това име.

– Един от съветниците на краля – обясни Дрейвън. – Подобно на вас, Ранулф вижда само доброто у хората. Да не те хареса Ранулф е постижение.

– Така е – съгласи се Саймън. – Той харесва дори Дрейвън.

Брат му му хвърли комичен поглед.

Не говориха повече до замъка. Залата беше украсена с цветя и бял шевиот[16].

Масите бяха отрупани с храна, цветя и сватбени подаръци за Найлс и Джоан, както и малки нещица за гостите.

За Емили имаше определено място до баща ѝ, но тя предпочете да остане до Дрейвън на една от по-ниските маси.

Баща ѝ посрещна това решение с открито неодобрение.

– Защо си седнала тук? – попита я той, след като дойде при нея.

– Лорд Дрейвън е мой опекун и гост, татко, сметнах го за редно, нямах за цел да покажа неуважение към теб.

Защото редно би било баща ѝ да сложи Дрейвън на масата на лорда. Това бе тежко незачитане от негова страна, което Дрейвън не беше изтъкнал. Но като Кралски защитник и един от най-високите благородници сред тях, Дрейвън не трябваше да бъде слаган на една от най-ниските маси като обикновен гост.

– Но аз се обидих – отсече баща ѝ.

Дрейвън бавно се изправи на крака.

– Хю, зная, че не се разбираме добре, но предлагам заради дъщеря ти да забравим за това засега.

Емили се усмихна в отговор на жеста. Това бе прекрасно предложение за нейното добруване.

Баща ѝ го изгледа продължително.

– Предлагате мир?

– Предлагам примирие.

Хю се изсмя студено.

– От сина на Харолд? Кажете ми, и вие ли ще се прицелите в гърба ми, щом го обърна?

Емили зяпна, като чу тази обида към Дрейвън.

– Не – продължи баща ѝ. – Аз не съм глупак като Хенри. Зная каква кръв тече във вените ви и не ви вярвам и ей толкова.

Очите на Дрейвън се замъглиха от ярост.

– Татко, моля те! – хвана ръката му Емили. – Той ти направи честно предложение.

– А аз го отказах – както би направил всеки с разум в главата си. Само глупак би се доверил на един Рейвънсууд под покрива си или зад гърба си.

За една напрегната минута Емили се уплаши, че Дрейвън ще удари баща ѝ. И точно когато бе убедена, че ще го направи, той отстъпи.