Господар на желанието

Тя се усмихна и прокара пръсти по думите. Прилягаха му съвършено и в онзи момент тя осъзна, че макар Дрейвън да не бе русокосият мъж, за когото бе мечтала, той наистина беше всичко, което някога е искала. Той бе нейната роза, дошла да я отведе на бял кон.

Вместо с очарователни усмивки и поезия, я бе омаял с кураж и честност.

Емили докосна челото му с устни и вдъхна силния му мъжествен аромат. Някой ден щеше да спечели сърцето му, както той бе покорил нейното.

Ще бъдеш мой.

А докато миеше ръката му, си спомни думите на Годфрайд.

Макар че тялото му е кръстосано от безброй белези, на ръката между китката и лакътя нямаше и следа от рана.

Емили изстина, като осъзна какво означава това. Кой би посмял да измисли такъв план?

И защо?

Поне Дрейвън не беше такъв инат като баща ѝ. Знаеше, че Хю не би го нападнал по този малодушен начин. Може би като се събуди, ще потърси виновника и справедливостта най-сетне ще възтържествува.

Погълната от мислите си, тя разсеяно дръпна одеялото надолу до кръста му.

Емили застина, като най-сетне осъзна какво прави. Тялото му лежеше почти напълно голо пред нея.

Тя преглътна и прокара кърпата по релефната повърхност на торса му. Гърдите му се издигаха и спускаха в равномерни дихания.

Смуглата му плът я зовеше и тя се почуди какво ли би било да я докосне.

Емили прехапа устни и остави кърпата. Благодарна, че е сама с него, тя плъзна ръка по пламналото му тяло, удивена от усещането на кожата му, на твърдите му зърна под ръката ѝ. Беше като кадифе, опънато върху стомана. Никога не бе докосвала нещо толкова прекрасно.