Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Или са я разкрили, но предпочитат да мълчат — добави Чапман. — А може би някой им е забранил да говорят.
— Нагазили сме в дълбоко тресавище — каза Макелрой. — И преди ми се е случвало да се озъртам за врага, но този път просто не знам къде по-напред да го търся.
— Какво иска твоят премиер?
— Гаранции, че ситуацията няма да се влошава повече.
— Ако това изобщо е възможно — обади се Чапман.
— Всичко е възможно — поклати глава Макелрой. — Спомнете си Оклахома Сити и Единайсети септември. Или взривовете в лондонското метро и в Момбай… Всичко това може да се окаже само върхът на айсберга, както вече се е изразил директорът Уийвър.
— Оттогава не съм го чувал — отбеляза Стоун. — Предполагам заради нещастието с агент Грос.
— Мисля, че нашият мистър Уийвър умира от страх. Не смее да се обърне към когото и да било. Не го приемай лично.
— Страхотни отношения с шефа на разузнаването, няма що — поклати глава Стоун.
— Не можеш да ги промениш, нали? Същото се случи и при глобалната финансова криза. Кредитните пазари замръзнаха, доверието изчезна. В момента ние, разузнавачите, се намираме в абсолютно същата ситуация.
— Но лошите не спират — мрачно добави Чапман.
— Точно така.
— А ние не сме в състояние да ги контролираме — каза Стоун.
— Зависи кои са — възрази Макелрой.
Стоун се замисли за момент, после вдигна глава.
— Дали си мислиш онова, което си мисля и аз?
— Какво, Оливър?
— Че трябва да се оттеглим, защото определени хора няма да харесат разкритията ни?
— В общи линии да. Такова е състоянието на нещата.
— Наистина ли искаш да го направим?
Макелрой с мъка се изправи на нестабилните си крака, но вдигна ръка да спре Чапман, която понечи да му помогне.
— Добре съм — каза той и се обърна към Стоун. — Не съм заявил такова нещо. Що се отнася до мен, имаш картбланш.
— А премиерът? — поинтересува се Стоун.
— Симпатичен човек е, но няма представа за подводните мини в нашата работа. Докато смята, че може да ми повери сигурността на британския народ, ще действам както намеря за добре. Аз ти вярвам, предполагам, че и ти ми вярваш. Което е достатъчно.
— Да действаш на своя глава си има цена.
— Твърде стар съм, за да мисля за това. Но не забравяй предупреждението ми. Продължавам да смятам, че виждаме твърде малко от онова, което предстои.
— Което означава, че всичките ни заключения са погрешни, така ли?
— Може би не всичките. Само най-важните. Ако не ме лъже инстинктът, двамата сте добър екип — каза Макелрой. — Грижете се един за друг. — Той тръгна към вратата, но после спря и се обърна. — О, и още нещо, Оливър.
— Да?
— Радвам се, че имаш на своя страна членовете на клуб „Кемъл“.
— Аз също.
— Нали помниш? Цялото кралско войнство…
— Помня.
— Отвън чака кола, която ще ви отведе във ВОБ. Момчетата от ФБР искат да си поговорят с вас. — Макелрой завъртя бастуна в ръката си и добави: — Желая ви късмет.
48
Пътуването до Вашингтонското оперативно бюро премина в пълно мълчание. Двамата агенти отпред изобщо не се обърнаха да ги погледнат. Веднага след като пристигнаха, ги вкараха в един асансьор, който пое нагоре. На етажа ги очакваха други двама агенти, които ги въведоха в просторна заседателна зала. Около голямата маса в средата бяха подредени десетина стола, но само три от тях бяха заети — от директора на ФБР, неговия заместник и агент Лора Ашбърн.
Директорът беше нисък и пъргав мъж със сърдито лице, един от малцината вашингтонски бюрократи, които разполагаха с реална независимост. Неговата работа не се измерваше с изборни резултати, защото десет години мандатът му беше непоклатим, без значение кой печелеше поредната битка за Овалния кабинет.
Той ги покани да седнат, нагласи очилата на носа си, размести листовете пред себе си и се загледа в тях.
— Агент Стоун, агент Чапман, не крия, че искам бързо изясняване на нещата, но колкото повече се ровя в тях, толкова по-объркани стават те. Ще ви помоля да започнете от самото начало и да ми разкажете всичко, което сте открили. Плюс всичките ви логични заключения, включително и онези, върху които разсъждавате в момента.
— Това означава ли, че няма да бъда отстранен от разследването, сър? — попита Стоун.