Ва банк (Втора част на Пеперудата)
- Автор: Шаррьер Анри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Джамбазова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Ва банк (Втора част на Пеперудата)». Краткое содержание книги:
Мъжът й продължавал да я измъчва, оплакваше се тя. Защо? Накрая една вечер духът на мъжа й отговори посредством масата, че никога няма да я остави на мира. Обвини я, че била много дашна. Ние всички се развикахме, че това е страшно престъпление и че ревнивият дух може жестоко да й отмъсти, още повече че тя открито си признаваше греховете. Какво да стори? Чакай да размислим, защото нейният нрав може и да е лек, но проблемът е тежък. Консултирахме се дълго с духовете и намерихме разрешението. Тя трябваше да излезе в средата на двора при пълнолуние чисто гола и с разплетени коси, без грим, без бижута и парфюм, изкъпана с марсилски сапун за пране и едно мачете в ръка. В мига, в който луната навлезеше в зенита си, художничката трябваше да размаха мачетето във въздуха и да удари с него двайсет и един пъти. Акцията завърши успешно, а ние добре се посмяхме, скрити зад кепенците на прозорците си. На следващия ден след сеанса за разваляне на магията масата отвърна (и то по изрично настояване на Рита, която прецени, че шегата започва да става солена), че починалият съпруг ще я остави на мира. При това той й разреши да хойка колкото иска, но я помоли никога повече да не сече с брадва въздуха при пълнолуние, защото много го боляло.
Имахме един пудел — Мину. Беше доста голям, почти кралски — подарък от случаен клиент французин. Песът беше винаги идеално сресан и подстриган. Козината на главата му се издигаше в нещо като впечатляващ щръкнал перчем. Бедрата на краката му бяха винаги топирани, а глезените — старателно избръснати. Под нослето му стърчаха мустачки в стил Чарли Чаплин, а брадичката изглеждаше изящно заострена. Комшиите не спираха да му се възхищават и често пъти случайни минувачи преодоляваха стеснителността си, за да ме запитат що за животно е това.
Та същият този Мину за малко не ни докара неприятности с църквата. Улица „Венецуела“, на която се намираше хотелът, водеше към един храм и затова по нея често минаваха религиозни процесии. Мину, който си падаше по зрелищата, обикновено сядаше на дупето си пред входа на хотела и старателно наблюдаваше. Не лаеше никога. Нещо повече, всяко негово обаждане предизвикваше сензация — толкова беше тих. Веднъж обаче цялата група вярващи маракучоси се заплесна по нашето животно и изостави кюрето и послушниците да вървят напред сам-самички. Вместо да следват процесията, местните жители се блъскаха, за да видят кучето отблизо, а някои от тях съвсем сериозно обсъждаха възможността това да е душата на покаял се грешник, който иска отново да се приобщи към Бога и затова така тихо наблюдава шествието. По едно време кюрето явно осъзна, че зад гърба му няма никой, и се обърна да види какво става. Хукна обратно към хотела, почервенял от гняв, и започна да хока вярващите, задето нямат уважение към църковната церемония. Уплашени, хората отново се строиха в редици и продължиха пътя си. Някои от тях бяха толкова смаяни, че продължиха да се обръщат назад към Мину, докато го изгубиха от поглед. От този ден редовно следяхме маракаибския вестник „Панорама“, за да знаем кога ще има процесия по нашата улица и да вържем кучето в задния двор.
Имахме и други инциденти с кюретата. Две французойки напуснаха бардака на Елеонора и хотела. Бяха решили да развиват самостоятелно бизнес и да спретнат малък публичен дом на една от централните улици. Хитро измислено, защото сега вече клиентите им не бяха принудени да пътуват десет километра на отиване и десет на връщане, за да се облажат. Имаше хляб в тази работа, ако мога така да се изразя. За да си направят реклама, момичетата си отпечатаха визитни картички с текст „Жюли и Нана, изискани услуги на еди-кой си адрес“ и тръгнаха да ги разпространяват из града. Вместо да ги дават лично в ръцете на разни мъже, те понякога ги подпъхваха под чистачките на паркираните автомобили. За зла беда, обикаляйки града, бяха налетели на колата на епископа на Маракаибо и му бяха тикнали не една, а две визитки под двете чистачки. И той вдигна шум до бога. За да демонстрира греховния характер на предложението, вестник „Религия“ дори пусна факсимиле на картичката. Свещеничеството все пак прояви толерантност и не закри публичния дом, а само посъветва дамите да бъдат по-дискретни в бъдеще. Благодарение на безплатната реклама в „Религия“ момичетата събраха бързо голяма и доста странна клиентела. Пред вратата на дома често се събираше толкова дълга опашка, че момичетата помолиха един продавач на топли сандвичи да премести сергията си пред техния вход и така да осигури някакво минимално алиби на чакащите.